Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
— Божеее! — провиква се тя, докато алкохолът се излива в сребриста дъга на земята. Бутилката, останала като по чудо цяла, е закрепена отново на дъното си, и докато мъжът се гърчи в краката й, притиснал ръка към окървавеното си чело, тя налапва гърлото на бутилката и започва да смуче с ожесточение останките.
Ужасната магия, приковала Хенри на място, най-сетне изгубва силата си и той успява да обърне гръб на първите бедняци, които е опознал отблизо, и да тръгне, залитайки, към дома.
Тази вечер, седнал в мюзикхол „Лъмли“, заобиколен от мъже с платнени каскети и беззъби жени, Уилям Ракъм се наслаждава на факта, че отново може да си позволи да се яви на такова място, без да се опасява, че могат да го сбъркат с човек от по-долна категория. Сега, когато основите на богатството му укрепнаха, когато вече всички знаят, че е заел директорския пост (или поне всички, които държат да знаят „кой кой е“), почти не е възможно той да отиде някъде, без да чуе зад гърба си шепот: „Това е Уилям Ракъм“. Освен това сега, когато всяка негова дреха е от най-добро качество и ушита по последна мода, той може да бъде напълно спокоен, че дори простоватите хорица, които не биха могли да го разпознаят, могат да преценят, че той е заможен джентълмен — джентълмен, който за разнообразие проучва начина, по който се забавляват недотам заможните.
Разбира се, тази вечер тук той не е единственият изискан джентълмен, тръгнал по долнопробни заведения. Публиката в „Лъмли“ е пъстра смесица от простолюдие, подправено тук-там с по някой представител на доброто общество. Но на Уилям му е приятно да мисли, че се откроява и заради палтото си, гарнирано с боброва кожа, заради бежовия панталон и особено заради новия цилиндър — най-ниският в цялото заведение. (Не, не става дума за предишния нов цилиндър — това е новият му нов цилиндър — нима не виждате, че е по-къс?! Пък и не е купен от „Билингтън & Джой“ — изработен е в „Стейнфорт’с — шап кари за изискания вкус от 1732 година“, ако искате да знаете).
„Лъмли“ не е от заведенията, където на вратата поемат палтото и шапката ви. Това води до голямо потене сред доста навлечената публика, но поне така всички могат да сравняват тоалетите си. Въпреки това е трудно да се прецени колко лица от класата на Уилям присъстват тук тази вечер, тъй като залата е пълна, а всеки опит да се огледа тълпата бива възпрепятстван от дамските шапки, отрупани с пяна от дантели. Вечерта е доста напреднала и поради топлината, излъчвана от публиката и стотиците газени лампи, по-простите мъж свалят саката си и остават само по ризи, а жените си веят с евтини ветрила от хартия и тънки дъсчици.
На реда точно преди Уилям няма такива жени — жалко, защото той не би имал нищо против до него да достигне повей от някое ветрило. В крайна сметка той не е недосегаем за чувствата, изпитвани от по-нискостоящите; по челото му е избила пот, същата като тяхната, а под многото пластове дрехи тялото му се е спарило. Струйки пот се стичат до новоотгледаната му брада и предизвикват сърбеж, така че той едва удържа да не започне да се чеше. Прекалено много хора са натъпкани в това заведение. Не можеше ли да върнат известна част?
Той е окачил новото си палто на облегалката на стола, а новият бастун е на коленете му, защото му е ясно колко привлекателна би била сребърната дръжка за някой крадец. Предпочита да стиска здраво и раираните ръкавици от кучешка кожа, дори когато ръкопляска, без да съзнава, че отстрани изглежда тъй, сякаш пребива до смърт някакъв безпомощен гризач.
Вляво от него седят Бодли и Ашуел. Те също са доста навлечени, макар и не толкова, колкото Ракъм, защото познават по-добре „Лъмли“. Те също са уверени, че се отличават от стадото на простолюдието — както са били леко поотегчени на Парнас, са си казали: „Защо да не снизходим долу и да видим какво става в «Лъмли»?“. И сега, след като са огледали програмата, те действително очакват с нетърпение Великия Флатели: „Сензацията на сензациите! Вълшебникът на газовите емисии! Чуйте го и ахнете от възторг! Италия скандализирана! Франция в нозете му! Човекът, който музицира с въздух от стомаха си!“.
Вече са успели да изслушат едно хубавичко, но старомодно закръглено момиче, което изпълняваше хумористични песни, после видяха и „лондонския дебют“ на „Мистър Епидермис“ — старец, радващ се на странната способност да събира кожата на оголения си торс на цели шепи, и да окачва на диплите тежки предмети с помощта на метални щипки. Вече е осем и четвърт, а Великият Флатели още не се е появил. Уилям и двамата му приятели се присъединяват към недоволното мърморене, което съпровожда усилията на един спретнат дребен човечец на сцената да възпроизвежда звуците на птици, преследвани, улавяни и разкъсвани от различни хищници.