Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Емелин се пита дали една кратка разходка ще се отрази добре на белите й дробове. Приготвила е една торба, пълна с вълнени чорапи, и друга, пълна с ръкавици, които трябва да предаде на госпожа Лейвърс — идущия месец тя ще организира нещо за бедстващото население в Ирландия. (Фенианистка16! — така ще кажат сигурно клюкарките. Или „Папистка!“) Домът на семейство Лейвърс е само на няколко минути оттук, а Емелин може да носи по една торба в двете си ръце, ако предположим, че торбите са горе-долу с еднакво тегло.
Всички стаи в дома на госпожа Фокс, с изключение на собствената й малка спалня са претъпкани с кутии, торби и пакети. Всъщност къщата й е нещо като неофициален склад на Дружеството за спасение, както и на още няколко благотворителни дружества. Емелин се качва по стълбите, наднича в стаята, където някога спяха с Бърти, и се убеждава, че това, което търси, не е тук. На парапета на стълбищната площадка, нестабилно закрепени, са натрупани куп преводи на Новия Завет на… Тя не може да си спомни на какъв език — човекът от Дружеството за разпространение на Библията ще дойде скоро да ги вземе.
Емелин не може да открие никъде ръкавиците и чорапите. Връща се долу, за да си намаже още една филия с масло — вкъщи няма нищо друго за ядене. В понеделник обикновено има доста остатъци от неделното печено, но вчера госпожа Фокс остави Сара да яде, колкото иска, без да подозира, че момичето се радва на апетита на лабрадор.
„За по-високопоставените от мен“, мисли Емелин, докато дъвче хляба, „аз съм достойна за съжаление вдовица, която едва се крепи на ръба на бедността; за по-нискостоящите от мен съм галеница на съдбата, която живее едва ли не в рая. Всички ние сме обект едновременно на отвращение и на завист. Всички ние с изключение на най-бедните, тези, които биха могли да живеят по-зле единствено в ада“.
Обзета от твърдо решение да намери чорапите и ръкавиците, тя се заема сериозно с търсенето им. Дори си слага шапката, за да подчертае твърдостта на намеренията си — да не би да бъде изкушена да се откаже. За своя радост открива торбите много скоро, поставени една върху друга в един шкаф. Но докато успее да ги издърпа, се вдига прах, и преди да успее да се овладее, тя започва да кашля, и кашля, и кашля, и кашля. Кашля, докато се отпуска на колене, по страните й потичат сълзи, треперещите й пръсти притискат носната кърпичка към устните й. После, когато пристъпът отминава, тя се отпуска в подножието на стълбите и започва да полюлява тялото си в опит да се успокои, вперила поглед в лъча светлина, проникващ през матовото стъкло на входната врата.
Госпожа Фокс не се счита за болна. По своя преценка тя е толкова здрава, колкото би могла да бъде всяка жена със слаби бели дробове по рождение. Освен това, като подхванахме темата за нейните слабости, тя не се счита и за грозна. Бог й е дал длъгнесто лице, но то й харесва такова, каквото е. Малко напомня на Дизраели, но с по-меки черти. Външността не й попречи да си намери съпруг, нали? А ако така и не си намери втори — е, един съпруг е напълно достатъчен. И за да се върнем на въпроса за здравословното състояние, вечно ухиленият и розовобузест Бърти беше този, комуто здравето изневери — не тя. Което доказва, че не клюкарките решават кой колко ще живее, а единствено Бог.
Поемайки си полека дъх, тя се изправя и се упътва към торбите. Взема по една във всяка ръка и проверява колко тежат. Еднакво. Емелин се упътва към външната врата, като спира само за миг, за да провери в огледалото дали косата й е в ред.
Някъде на изток, далеч от нея, Хенри Ракъм също кръстосва улиците. (Много ходене ви се събра днес! Не бихте могли да предвидите колко здравословно ще ви се отрази това постоянно вървене подир един или друг, нали?)
Хенри върви по една улица, по която не е минавал досега — виеща се, мрачна улица. Тук трябва да гледа къде стъпва, за да не се подхлъзне в изпражненията, трябва да следи изхода към всяка странична уличка, всеки вход, откъдето би могъл да бъде нападнат. Върви, стегнал мускули, решителността едва надделява над страха; може само да се надява (при тези обстоятелства няма право да се моли), че никой от познатите му не го е видял да потъва в този вонящ лабиринт.
Хенри знае през кои дни госпожа Фокс работи за Дружеството за спасение и през кои си е у дома; нейната програма е запечатана в съзнанието му, а според нея в понеделник тя е в почивка. Затова и избра днешния ден да дойде в Сейнт Джайлс — това е едно от местата, където тя би могла да прави своите обиколки. Потиска кашлицата, предизвикана от смрадта, и нагазва още по-надълбоко.
16
По името на Фенианското общество (или братство) — тайна революционна организация, основана 1858 г., чиято цел била извоюването на държавна самостоятелност за Ирландия. — Бел.прев.