Аленото цвете и бялото

С тежка стъпка той се отправя обратно към по-приличната част на града, където ще може да спре някой омнибус и да се заеме с предизвикателството да си изясни това, което научи днес. Но докато минава бързо през плетеницата от улички, хвърляйки бързи погледи в задънените улички и нишите с надеждата, че ще намери по-пряк изход от Сейнт Джайлс, той вижда… дали не се лъже? Да, това е просякинята, на която даде пари за храна — вдовицата с мъжа насилник и пет или шест деца.

Тя се е проснала на прага на някаква съборетина, полулегнала настрани, така че всеки може да я види, а полите й се стелят по дузината мръсни каменни стъпала. Зад нея, по-навътре в стаята, се е облегнал мъж, чиято коса е черна и щръкнала като четката на коминочистач. Той е облечен с плетена жилетка и военна куртка, със син шал на врата и широки панталони, на които жената е облегнала глава. Двамата си поделят нова-новеничка бутилка алкохол, разменят си я и се наливат, обзети от задоволство.

Хенри спира като закован и зяпва сцената, която се разиграва под носа му, само на двайсетина крачки разстояние. Прекалено стъписан, за да приближи към мъжа и жената, прекалено вбесен, за да продължи, той не помръдва от мястото си, стиснал юмруци. Между глътките жената го забелязва, и като го познава незабавно, възкликва:

— Я виж, Дъг! Ето го нашия спасител!

Двамата започват да се превиват от смях, кашлят и плюят, устните им са влажни от алкохола.

Хенри стои, изгубил ума и дума, с пламнали страни, забил нокти в дланите си — толкова силно е стиснал юмруци.

— Кажи му да се разкара, Дъг — казва жената, очевидно решила, че този намръщен мухльо й пречи да се наслаждава на пиенето. — Разкарай го оттук.

Грубиянинът прескача тромаво полите й, едва не пада по стълбите и застава пред приятелката си.

— Еееей! — изревава той. Тъй като ревът няма никакъв пряк ефект върху натрапника, той се обръща гърбом и смъква рязко панталоните си оголвайки кокалестия си, бял задник пред стъписания поглед на Хенри. Отново се обръща, с усукани около глезените панталони, и преценява ефекта върху досадника. Какво друго да направи? Без да подозира, че Хенри е скован не толкова от страх, колкото от гледката на чужд пенис, той стисва въпросния отпуснат орган и започва да пръска урина наоколо.

Хенри Ракъм, който е на няколко ярда извън обхвата му, въпреки това отскача назад с вик на отвращение. Жената също изкрещява — доброто й настроение отстъпва място на ярост, когато димящата течност опръсква полите й.

— Намокри ме, гнусен глупак!

Само след миг двамата вече се бият, той я шамаросва с ожесточение по двете страни, тя го блъска и рита по краката. Той се опитва да я овладее, като затиска с крак полите й, докато си вдига панталоните; но без каквото и да било колебание тя го халосва с бутилката джин — як удар с все сила, който го улучва право в кокалестото чело и човекът се търкулва надолу по стълбите.