Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
По тази причина Агнес определено предпочита книгите, писани от дами. Получава всяка седмица „Лъндън Джърнъл“ и „Лежър Ауър“, в които попада на нови и нови постъпления, излезли изпод перото на Клемънтайн Монтегю, госпожа Олифант, Пиърс Еган (въпреки името не може да е мъж, нали?), госпожа Хариет Луис, и много други. Като специален подарък, от пътуващата библиотека на Мууди й носят подвързани в отделни томове целите произведения на госпожа Ридъл и на Илайза Лин Линтън, така че да може да прочете цялата история наведнъж, а не в подлистници.
Дори в случаите, когато Агнес не е на легло, романите са истинска благословия — защото въвеждат в живота й толкова много благородни и привлекателни човешки същества, а трябва да се признае, че реалният свят е доста пестелив откъм подобни личности. Агнес е установила, че симпатичната героиня на романа върши почти същата работа като приятелката от плът и кръв. (И колко отблъскващ е този израз „от плът и кръв“, ако се замисли човек!).
Напоследък Агнес Ракъм няма много време за четене. Времето, прекарано в будно състояние, е изпълнено с подготовката й за Сезона. Тя е почти постоянно в плен на шевната си машина, която бълва рокля след рокля, или прелиства модни журнали в търсене на модели. Километри плат са минали под иглата й; и още километри трябва да бъдат обработени. Девет напълно готови рокли висят на закачалки в будоара й; десетата, все още недовършена, е облечена на манекена и стои в мрака на спалнята й.
Разбира се, десет рокли са крайно недостатъчни. Докъде ли се простира искреността на Уилям, когато твърди, че не възразява тя да си поръча при шивачката „толкова рокли, колкото иска“. Какъв брой има предвид? Има ли някаква представа колко ще му струва тази поръчка, ако тя приеме буквално думите му? Тя тръпне от ужас, че може да се наложи да водят същите разговори, каквито водеха доскоро — Уилям, раздразнителен, непроявяващ разбиране към нуждите на нейния пол, потискащ с усилие нетърпимостта и неодобрението си, тя самата постоянно със сълзи на очи.
Колко жалко, че тя не може да стори това, което вършат точно сега много дами, разполагащи с шевни машини — да промени модела на роклите, които е носела през предишните сезони, но така, че никой да не може да ги разпознае. Един следобед, точно на Нова година, в пристъп на умопомрачение, тя успя да развали най-хубавите си рокли. Спомня си съвсем ясно (странно наистина, какви неща помни човек и какви забравя!) текста, който имаше такова фатално въздействие: „Не бива да изхвърляте останките от платове и демодирани завеси. Можете без усилие да ги превърнете в повод за приятно прекарване на времето за Вас и Вашите деца!“. В простички схеми и инструкции се поясняваше как от тези материали могат да се направят триизмерни фигурки на екзотични птици, които изглеждали като живи — „ушиването на една такава фигурка отнема четвърт час“.
Тогава Агнес бе обзета от неудържима мания. Споменът за силата на тази страст я плаши до ден-днешен. В къщата нямаше никакви останки от плат, но желанието да моделира екзотични птици от парчета плат я изгаряше като треска. Въпреки отчаяните молби на Клара, която настояваше, че мадам може още утре да получи цял куп парцали от „Уайтли’с“ в Бейзуотър, мисълта да чака дори само още минута й се струваше непоносима. Затова се нахвърли върху „старите“ си рокли — настоявайки, че вече никога няма да ги носи — и ги наряза на парчета с шивашката си ножица. На свечеряване подът на стаята беше отрупан с разпокъсани бални рокли и корсети; произведени бяха дузини екзотични птици; меки, кадифени, с отпуснати телца, сякаш бяха болни; твърди, стегнати птици, направени от колосани фусти; бели дантелени птици, които потрепваха от въздушното течение, докато Агнес натискаше ожесточено педала на шевната машина. Странно как някои от роклите й се разпаднаха почти незабавно, сякаш ножицата ги спукваше като мехур, а други съхраниха формата си, само бяха… обезобразени. Тъкмо към тях Агнес прибягваше отново и отново, за да прави нови и нови птици.
— Трябва да съм била луда — въздъхва Агнес във възглавницата си.