Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Друга причина за раздразнението му идваше от младежа до Саймън. Не го познаваше, а онзи не казваше нищо през цялата вечер, но непрестанно въртеше дясната си ръка в подлудяваща поредица от идиотски жестове. Накрая това така обтегна нервите на маршала, че се канеше да заръча на главния слуга Пепис да го помоли или да спре, или да си върви, но внезапно младежът до Саймън стана и направи знак за тишина — тъй изумителна постъпка в подобна компания, че смеховете и разговорите заглъхнаха почти напълно.
— Аз съм Джонатан Кулхаус — обяви Кулхаус, — езиков наставник на лорд Саймън Матераци. Лорд Саймън желае да каже нещо.
Залата стихна не толкова от уважение, колкото от учудване. Тогава Саймън се изправи и раздвижи дясната си ръка по същия странен начин, както правеше Кулхаус през цялата вечер. Кулхаус преведе:
— Лорд Саймън казва: „Цяла вечер седях срещу епископ Дейвид Ласел и през това време епископ Ласел на три пъти ме нарече малоумна маймуна.“ — Саймън се усмихна широко и весело. — „Е, епископ Ласел, като стана дума за малоумни маймуни, ще ви отвърна с народната поговорка: присмял се хърбел на щърбел.“
Последвалият взрив от смях бе предизвикан колкото от самата шега, толкова и от ококорените очи и изчервената физиономия на Ласел. Дясната ръка на Саймън пъргаво заигра напред-назад.
— Лорд Саймън Матераци казва: „Епископ Дейвид твърди, че за него било голямо оскърбление да седи срещу мен.“ — Саймън подигравателно се поклони на епископа и Кулхаус последва примера му. Дясната ръка на Саймън пак се раздвижи. — „А аз ви казвам, епископ Ласел, че оскърбеният в случая съм аз.“
След тези думи Саймън се усмихна радушно и двамата с Кулхаус седнаха на местата си.
За момент всички около масата замръзнаха от смайване, макар че тук-там се чуха смехове и ръкопляскания. После като по някакво безмълвно споразумение всички гости решиха да се престорят, че нищо не се е случило. Отново зазвучаха разговори и смехове, и поне привидно всичко продължи както преди.
Най-сетне вечерята свърши, гостите се разотидоха в нощта и маршалът заедно с Випонд се отправи почти тичешком към личните си покои, където бе наредил да го чакат синът му и дъщеря му. Още щом прекрачи прага, той властно попита:
— Какво става? Що за безсърдечна шега е това?
Той погледна дъщеря си.
— Нищо не знам. За мен станалото е също тъй загадъчно, както за теб.
В това време стреснатият Кулхаус дискретно мърдаше пръсти към Саймън.
— Хей, ти! Какво правиш?
— Това е… език на знаците, сър.
— Какво искаш да кажеш?
— Много е просто, сър. Всяко движение с пръст означава дума или действие.
От нерви Кулхаус говореше толкова бързо, че нищо не се разбираше.
— По-бавно! — изрева маршалът.
Разтрепераният Кулхаус повтори. Пред изумения поглед на маршала синът му направи няколко знака на Кулхаус.
— Лорд Саймън казва… ъ-ъ-ъ… че не бива да ми се сърдите.
— Тогава обясни каква е тази история.
— Много просто, сър. Както казах, всеки знак символизира дума или чувство.
Кулхаус се докосна с палец по гърдите.
— Аз.
После той сви юмрук и го разтърка в кръг по гърдите си.
— Се извинявам.
Той вдигна палец над юмрука, насочи го напред и размаха ръка като чук.
— Задето.
Той посочи маршала.
— Ви.
Разклати юмрук напред-назад.
— Ядосах.
После повтори жестовете тъй бързо, че едва се различаваха.
— Аз се извинявам, задето ви ядосах.
Маршалът погледна сина си, като че с поглед можеше да разкрие истината. По лицето му се бореха недоверие и надежда. После той въздъхна дълбоко и погледна Кулхаус.
— Как мога да бъда сигурен, че не говориш ти, а синът ми?
Кулхаус започваше да си възвръща обичайното самочувствие.
— Не можете, сър. Също както никой не може да бъде сигурен, че не е единственото мислещо и чувстващо създание сред тълпа от машини, които само се преструват, че мислят и чувстват.
— О, Боже — каза маршалът. — Веднага познах възпитаник на Главанашкия дом.
— Такъв съм, сър. Но при все това казвам истината. Вие знаете, че другите мислят и чувстват, защото с времето здравият разум ви подсказва разликата между реално и нереално. По същия начин, ако поговорите чрез мен със сина си, ще видите, че макар да е необразован и прискърбно невеж, той притежава също тъй остър ум като мен и вас.