Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— Гледай да не прахосаш всичко, Клей — предупреди Родни приятеля си.
— Не мога. Много е.
— Не ставай глупак.
В действителност фирмата нямаше повече нужда от такъв като Родни. Йейлските възпитаници и останалите адвокати бяха учтиви и се държаха почтително с него главно заради старото му приятелство с Клей, но той си оставаше един стажант. А и Родни нямаше нужда от фирмата. Той искаше да скрие парите си на сигурно място и да ги харчи полека. Цялото му същество се бунтуваше от начина, по който Клей пръскаше състоянието си. Прахосничеството рано или късно се плаща.
Междувременно Джона беше на яхтата си, а Полет още се криеше в Лондон — от първоначалната тайфа не бе останало нищо. Тъжно, наистина, но Клей нямаше време за носталгични спомени.
Патън Френч бе свикал съвещание на Координационния съвет на ищците. Само по себе си това начинание беше истински логистичен кошмар и бе минал цял месец, докато го организира. Клей го запита защо не се разберат по телефона, с факсове, имейли или чрез секретарките си, но Френч настояваше, че е нужно да се срещнат за един ден — петимата лице в лице, в едно помещение. А понеже искът бе подаден в Билокси, той държеше да са там.
Ридли както винаги беше готова за път. Кариерата й на модел бе напълно замряла; тя прекарваше времето си във фитнес залата, като отделяше по няколко часа на ден и за ходене по магазините. Клей не се оплакваше от физическите й упражнения — напротив, наслаждаваше се на резултатите, а и при пазаруването си Ридли проявяваше завидна сдържаност. Беше в състояние да оглежда с часове и накрая да похарчи сравнително скромна сума.
Месец преди това, след един дълъг уикенд в Ню Йорк, те се бяха върнали във Вашингтон и бяха отишли с колата до къщата му в Джорджтаун. Тя остана да пренощува при него. Не й беше за пръв път, явно не и за последен. Макар да не се бяха разбирали да живеят заедно, това просто се случи. Клей така и не можеше да си спомни как халатът, четката за зъби, гримът и финото й дамско бельо се озоваха при него. Така и не я видя кога пренесе всичките си неща в дома му — те изведнъж просто се появиха там. Ридли не беше нахална; той не каза нищо, нито пък тя. Остана при него три нощи поред, като се държеше коректно и не му се пречкаше, после прошепна, че й е нужно да прекара една нощ у дома си. Двамата не се чуха два дни, после тя се върна.
Никой не споменаваше за женитба, макар че Клей купуваше толкова дамски дрехи и бижута, сякаш се готвеше да завъди харем. Явно засега и двамата не бързаха да се обвързват. Хубаво им беше заедно, радваха се на близостта си, но всеки се оглеждаше и за нещо друго. Около нея витаеха тайни, които Клей нямаше желание да разгадава. Тя беше великолепна жена, с приятни маниери и доста добра в леглото, а не беше и алчна. Но си имаше своите тайни.
Както и Клей. Най-голямата му тайна беше, че ако Ребека се обадеше в подходящ момент, той мигновено щеше да разпродаде всичко, освен гълфстрийма, да я качи на него и да тръгнат, ако трябва, и за Марс.
Вместо това Клей летеше сега за Билокси с Ридли, която се беше облякла за пътуването с велурена мини пола, едва покриваща най-същественото — а и то едва ли имаше нужда от покриване, доколкото двамата бяха сами на борда. Някъде над Западна Вирджиния на Клей му мина палавата мисъл да разгъне канапето за някоя и друга забавна игричка, но той я потисна, донякъде раздразнено. Защо идеята за сексуални удоволствия трябваше винаги да е негова? Тя се включваше с желание, но никога не поемаше инициативата.
Освен това куфарчето му беше пълно с документи, които трябваше да прегледа преди срещата на Координационния съвет.
На летището в Билокси ги посрещна лимузина, за да ги откара до близкото пристанище, където ги чакаше моторница. Напоследък Патън Френч прекарваше повече време на яхтата си, закотвена на петнайсет километра навътре в залива. Отново беше в развод — този път особено неприятен. Последната съпруга искаше половината му пари и цялата му кожа. Животът беше по-спокоен на лодката — както наричаше своята шейсетметрова яхта.