Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Харденберг го придружи до вратата.
— Ще предам на господин Фон Даникен, че сте идвали. Сигурен съм, че е имал сериозна причина да пропусне срещата ви.
Марти забърза надолу по стълбите. Трябваше спешно да свърши нещо.
Щом влезе в кабинета си в Бундесхаус, Марти разрови документацията си и измъкна една папка. Тя съдържаше официалната молба до „Суиском“, националния телекомуникационен оператор, за разпечатка на всички телефонни разговори, проведени от Блиц, Ламерс и Рансъм. Стиснал документите в ръка, Марти набра номера на правния отдел на „Суиском“.
— Трябва ми подробна разпечатка на всички входящи и изходящи разговори от следните телефонни номера — каза той, след като се представи. После продиктува номерата на служебния, домашния и мобилния телефон на Фон Даникен.
— Разбира се. За какъв период от време се интересувате?
— За миналия понеделник, между осем сутринта и четири следобед.
— Само за понеделник?
— Точно така — отвърна Марти. — Колко време ще отнеме?
— Утре по обед ще е готова.
— Трябва ми най-късно до 8 сутринта.
— Ще я имате.
Марти затвори. След по-малко от дванайсет часа щеше да има доказателството, което търсеше.
59.
Джонатан шофира, докато умората изцеди силите му. Слезе от магистралата на отбивката за Раперсвил от южната страна на Цюрихското езеро пое през града към хълмовете в покрайнините. Когато в продължение на десет минути не видя нито една къща автомобил, отби встрани и загаси двигателя. Оставаха му сто километра до Давос.
С помощта на фенерчето, прикрепено към вътрешната стена на жабката, внимателно прегледа закупените по-рано вестници. Знаеше съвсем малко за Световния икономически форум, предимно от репортажите в новините.
СИФ беше ежегодна конференция, която събираше около хиляда представители на политическия и бизнес елит от цялото земно кълбо, за да обсъждат наболели световни проблеми. Тазгодишната тема беше разпространението на ядрено оръжие. Щяха да присъстват осемнайсет държавни глави, двеста министри и четиридесет и седем от стоте най-влиятелни изпълнителни директори според класацията на списание „Форчън“.
Очакваше се височайшето присъствие на двама бивши американски президенти, британския министър-председател, султана на Бруней, краля на Йордания, членове на управителните съвети на „Шел Ойл“, „Интел“, Дойче Банк…
Статия във „Файненшъл Таймс“ коментираше мерките за сигурност по време на събитието. Около три хиляди войници щяха да подпомагат работата на батарея от двеста местни полицейски служители в охраняването на СИФ. Никой нямаше да бъде допускан без предварителна проверка. На снимките се виждаха високи заграждения, прорязващи заснежените площи, внушителни прожектори и въоръжена охрана с немски овчарки. Според фоторепортажа, Давос приличаше повече на концентрационен лагер, отколкото на модерен ски курорт.
В една от редовните рубрики на Тагес Анцайгер се обсъждаше швейцарска фирма, която произвеждаше скенерите за служебни карти, използвани от органите на реда на контролно-пропускателните пунктове. Изпълнителният директор на компанията се хвалеше, че никой не е състояние да се промъкне покрай техните устройства. Отбелязваше, че има три нива на сигурност.
Зелена зона — за местното население и гости на града, които все пак трябваше да представят документ за самоличност на някой от трите контролно-пропускателни пункта, за да им издадат служебен пропуск за форума. Трябваше да го носят около врата си непрекъснато.
Жълтата зона обхващаше района около Конгресхаус където се провеждаше самата конференция, както и публичните места в близост до хотелите на високопоставените гости. За достъп до жълтата зона се изискваше официална покана за събитието и проверка от органите на швейцарската Федерална полиция.
Червената зона включваше Конгресхаус, където се изнасяха всички речи и се провеждаха „преломните“ заседания, както и хотел „Белведере“, където отсядаха голяма част от височайшите персони.
Всички официално издавани карти за удостоверяване на самоличността, разрешаващи достъпа на посетителите до тези зони, бяха снабдени не само със снимка, но и с електронен чип с данни за притежателя й. Всяко лице с право на пребиваване в червената зона получаваше персонализиран четец за карта, който сканираше площ от десет квадратни метра и улавяше сигнал от картите на останалите участници. Върху дисплея на четеца се появяваше името, снимката и кратки данни за съответната личност. Всеки можеше да разпознае от пръв поглед Бил Гейтс или Тони Блеър, но с петролния министър на Саудитска Арабия нещата стояха по съвсем различен начин.