Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Да, от войници не стават наемници — каза Ерик.
— Това също. Ще срещнем хора, които ще променят представата ти на какво е способно човечеството, и това, че ги познавате, няма да ви направи по-добри. — Той се вгледа в младежа, като че ли го изучаваше. — Ти си част от една странна група. Внимателно търсехме хора, които да обучим така, че да са агресивни, да не се колебаят заради празни идеали, да бъдат толкова груби и твърди, колкото тези, между които ще се озовем — но търсехме хора, които да са нещо повече от обикновения престъпен боклук. Търсехме мъже, които да изпълняват командите, когато му дойде времето, а не да побегнат.
Той се усмихна, сякаш нещо го беше развеселило.
— Или в крайна сметка да побегнат, но натам, накъдето трябва, и да запазят духа си и информацията, която са научили. Знаеш ли, мисля, че трябва да наглеждам по-добре хората от вашата група. Повечето от мъжете, които сме подбрали, са главорези, които с готовност биха убили бабите си за един петак, но вие сте хора със странни характери. Ако приятелят ти Биго започне да говори за Богинята на смъртта — това е ужасен образ по тези земи, наречен Хали-ши, на която се молят само тайно и насаме — или ако Шо Пи започне да обсъжда философски проблеми с някой тъп пияница, с каквито неминуемо ще се запознаем, ще трябва да плащаме с кръвта си. Ще кажа на дьо Лунвил като правим довечера лагера, вие шестимата да сте по-близо до моята палатка.
Ерик не отговори нищо. Беше учуден, че Калис знае толкова много за тях — даже беше разбрал за теориите на Биго за Богинята на смъртта и за житейските възгледи на Шо Пи. Не беше сигурен и дали това, че ще са близо до капитана, дьо Лунвил и Фостър ще е удобство или неприятност за тях.
Минаха няколко дни, през които внимателно се спуснаха по планината и накрая се озоваха в долините. На петия ден, откакто бяха напуснали планините, приближиха едно село, разположено на главния път между Ланада и Хайпур. Селяните бяха избягали, защото всеки военен отряд обикновено ограбваше завоюваните земи. Калис зачака на празния площад в центъра на селището, докато войниците пояха конете на една стара чешма.
От близките дървета излезе млад мъж и попита:
— От кой отряд сте?
Явно беше готов да побегне при първия знак за опасност.
— Ние сме Пурпурните орли на Калис. Кое селище е това?
— Уенат. На кого служите?
— Ние сме свободен отряд.
Селянинът не беше много доволен от отговора. Викна нещо на някого в горичката, изслуша отговора и после каза:
— Ние сме подчинени на жреца-крал на Ланада.
— На какво разстояние оттук се намира Ланада?
— На един ден езда по южния път.
— Слезли сме по на юг, отколкото исках, но рано или късно ще срещнем армията — каза Калис на дьо Лунвил.
— Или тя ще ни срещне — отвърна сержантът.
— Разположете лагера на поляната от източната страна на селото — нареди Калис. После се обърна към селянина, който всеки момент бе готов да побегне. — Предлагаме сделка. Трябва ни храна: брашно, месо, плодове, зеленчуци и вино. Плащаме в брой.
— Бедни сме. Нямаме нищо за продан — каза младият човек и отстъпи към дърветата.
Групата на Ерик беше застанала точно зад Калис и Биго, който слушаше разговора, се обади:
— Ха, нямали нищо! Това е богат край! Сто на сто са скрили доста неща из тукашните гори.
— И сто на сто към нас са насочени доста лъкове — допълни Луис.
— Плащаме в злато — провикна се Калис, извади една кесия, обърна я и от нея на земята паднаха десетина златни монети.
Като по сигнал се появиха група мъже, всички въоръжени. Ерик ги огледа. Бяха фермери, но държаха оръжията си уверено. Очевидно често им се налагаше да се бият, за да защитават имуществото си, и младежът беше доволен, че Калис е човек, който предпочита да плаща, а не да граби.
Водачът на жителите — възрастен накуцващ мъж с дълъг меч зад гърба, се наведе, събра златните монети и попита:
— Ще се разберем с мир, нали?
— Дадено! — каза Калис и му протегна ръка.
Иззад дърветата заизлизаха мъже, последваха ги жени и деца. След малко на малкия площад се оформи типичен селски пазар.
— И къде крият всичко това? — попита Ру, като сочеше гърнетата с мед, стомните с вино и кошниците с плодове, които се появиха сякаш от нищото.