Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Мъжът, когото бяхме вдигнали на кораба, повърна морска вода, след което се посъвзе и ни заразглежда с умните си очи изпод разкървавеното чело. Беше етруск и умееше да говори гръцки. По непонятна за нас причина той посочи изображението на Горгона на гърдите си и каза, че името му е Ларс Тулар. Веднага след това той настоя да се насочим незабавно към пристана и да се предадем. В противен случай ще станем плячка на приближаващите се бойни кораби или ще се разбием в опасните скали накрай протока.
Хората на Дионисий се изсмяха ехидно в отговор, започнаха да го блъскат насам-натам и се опитаха да измъкнат сребърните гривни от китките му. Но Дионисий им забрани да оскърбяват благородния пленник и каза:
— Ти явно си човек с високо положение и затова ще те убия с меч, за да умреш бързо и без мъки, макар че, ако аз попадна в ръцете на хората ти, те едва ли ще постъпят тъй милосърдно с мен. Но стига да искаш да ми помогнеш и да ми кажеш как да се измъкнем оттук в безопасни води, то ще ти даря живота и ще можеш да се върнеш у дома си.
Етрускът отвърна:
— Трябваше да повярвам в знаменията от вчера. Видях умрял таралеж и черни мухи започнаха да ме хапят по изгрев-слънце, но аз не обърнах внимание. Ето защо сега си плащам. По-добре да бях потънал заедно с кораба си. Но човек като мен, живял в разкош, не иска да мисли за смъртта. Та аз се хванах за веслото ви, без да разбирам какво всъщност правя.
Дионисий дълго се вглежда във вражеските бойни кораби, които си даваха знаци с щитове, и накрая заповяда на кормчията да увеличи скоростта. Когато последният му отвърна, че гребците са останали без сили, Дионисий му изръмжа да мълчи и да изпълнява заповедите. Скоро успяхме да се отдалечим доста от преследващите ни кораби, които плаваха в редица и се съобразяваха с най-бавния от корабите си. Много от гребците ни загубиха съзнание и дори петдесетвесленият кораб едва успяваше да ни настигне. Дионисий хвалеше гръмогласно умението на фокейците да строят кораби: ето какъв прекрасен кораб бяха успели да построят те в Химера, възклицаваше той.
След известно време той се обърна към пленника ни:
— Не искам да те обиждам с пренебрежение, но корабът изисква цялото ми внимание. Така или иначе, скоро ще загинеш и няма да се наложи да чакаш дълго и да се мъчиш.
Благородният ни пленник се потеше и трепереше от страх и главата на Горгона не можеше да го успокои. Срамуваше се от поведението си, затова и той на свой ред поиска извинение:
— Аз не съм нито моряк, нито воин. Разбирам от сметки, от горски дела и помагам на управника на пристана ни. Умея да обучавам роби да се трудят в рудниците, а също така умея да откривам залежи по някои природни знаци. Само от тщеславие се качих на стражевия кораб, тъй като исках да се прославя с победа над разбойници като вас. О, богове, защо ми трябваше да се захващам с бойни дела?
Той закри окото си с лявата си ръка и вдигна високо дясната, след което произнесе молитва на родния си език. Това го поуспокои, той се усмихна тъжно и едва чуто каза:
— Виждам вратата на забвението и тези, които държат ковашки чукове от двете й страни. На нейния праг няма значение каква ще бъде смъртта ми — достойна или позорна. И все пак бих искал тялото ми да има своя могила, в която да намери вечен покой. Ала безкрайната морска шир е всъщност най-голямата от всички гробници… Запомнете: името ми е Ларс Тулар.
Моряците не изпитваха вече желание да издевателстват над човек, който проявяваше такова присъствие на духа пред очите на смъртта. Още повече, че вниманието ни беше погълнато от червено-черните кораби, порещи вълните зад нас. Дионисий присви хитро очи, поглади с палец острието на меча си, почеса брадата си и се обърна към хоплита:
— Несъмнено ти си смел човек. Какво мислиш за предложението ми да ни изведеш в безопасни води? Защо не се присъединиш към нас: можеш да отплаваш с нас към Масилия, ако мислиш, че би загубил уважението на сънародниците си…
Но етрускът поклати глава:
— Не вярвам, че ще успеете да се спасите, а освен това нищо не разбирам от мореходство. Нека да стане това, което е писано: оттук, по най-краткия път — към вечността. Тъй или иначе, ако трябва да бъда откровен, уморен съм от тлъстото си потно тяло.
Ние двамата с Микон, а дори и кормчията, трогнати от откровеността на етруска, в един глас заявихме, че да се убива такъв човек би било нередно. Но Дионисий погледна бойните кораби, които се подредиха, за да ни обкръжат, усмихна се сурово и каза:
— Вие сте глупци и не знаете какво говорите. Боговете са изпратили този човек, за да го принесем в жертва, уверен съм. Възможно е тъкмо някой от безсмъртните да го е посъветвал да се хване за веслото ни, за да можем да пролеем кръвта му в името на спасението си. Не виждам друг изход.