Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Внезапно движение на пода го стресна и сърцето му се разтуптя. За миг си помисли за рицаря без глава и за призрачните монаси във вътрешния двор. После се сети за мишки и се почувства по-добре. Но щом се вгледа внимателно видя, че бяха птици: бяха си свили гнезда под стрехите.
Подпокривното пространство следваше плана на църквата долу, като се разклоняваше над трансептите. Джак стигна чак до пресечната им точка и застана в ъгъла. Прецени, че сигурно се намира точно над спиралното стълбище, което го беше довело от наземния етаж до галерията. Ако се канеше да запали пожар, точно тук щеше да го направи. Оттук огънят можеше да се разпространи в четири посоки: на запад по кораба, на юг по южния трансепт, през центъра — към канцела и северния трансепт.
Подпокривните греди бяха направени от сърцевината на дъб и макар да бяха намазани с катран, можеше и да не прихванат огън от пламък на свещ. Но под стрехите имаше малко останали стари парчета дърво и стърготини, захвърлени парчета въже, чували и изоставени птичи гнезда, от които щеше да се получи чудесна разпалка. Трябваше само да ги събере и струпа на куп.
Свещта вече догаряше.
Изглеждаше толкова лесно. Събира сметта, докосва пламъка на свещта до нея и си отива. Пресича като призрак двора, шмугва се в къщата за гости, слага мандалото на вратата, загръща се в сламата и чака да вдигнат тревога.
Но ако го видеха…
Ако го заловяха сега, можеше да каже, че просто е разглеждал катедралата и най-много да си отнесеше боя. Но ако го хванеха, че е подпалил църквата, щеше да се стигне до доста по-далеч от обикновен пердах. Спомни си крадеца на захар в Шайринг и как кървеше задникът му. Спомни си някои от наказанията, наложени на разбойниците: на Фарамонд Зяпналата уста му бяха отрязали устните, Джак Сплесканата шапка бе изгубил ръката си, а Алън Котешкото лице го бяха изкарали на платформите и го бяха пребили с камъни, тъй че оттогава не можа да проговори повече като хората. Още по-страшни изглеждаха разказите за онези, които не бяха преживели наказанията си: убиец, когото вързали в едно буре, цялото набито с шипове и след това го изтъркаляли надолу по склона на един хълм, тъй че всички шипове минали през тялото му; конекрадец, когото изгорили жив; крадлива курва, която набучили на остър кол. Какво можеше да направят на момче, което е запалило църква?
Умислен, започна да събира подпалките изпод стрехите и да ги трупа на пътеката под една от дебелите греди.
Когато купчината стана около една стъпка висока, седна и я загледа.
Свещта догаряше. Още няколко мига и щеше да изгуби шанса си.
С бързо движение на ръката допря пламъка до парче от скъсан чувал. Запали се. Пламъкът веднага плъзна по стърготините, след това по едно изсъхнало и натрошено птиче гнездо. А после малкият огън весело се разгоря.
„Все още бих могъл да го загася“, помисли си Джак.
Подпалките изгаряха малко прекалено бързо. Така щяха да догорят преди покривната греда да е започнала да тлее. Момчето припряно насъбра още боклук и го струпа отгоре. Пламъците се разраснаха. „Все още бих могъл да го потуша“, каза си. Катранът, с който беше покрита гредата, започна да почернява и да дими. Сметта догаряше. „Мога просто да оставя огъня да си угасне сега“. После видя, че самата пътека гори. „Сигурно все още бих могъл да потуша огъня с наметалото си“. Вместо това хвърли още подпалки в пламъците и загледа как се разгарят.
Въздухът стана горещ и пушлив в малкия ъгъл на стрехите, макар че само на педя разстояние от другата страна на покрива беше леденостудено. Някои от по-малките греди, за които бяха наковани оловните плочи, започнаха да горят. И най-сетне, нагоре от масивния главен мертек, запълзя малък пламък.
Катедралата гореше.
Вече беше станало. Връщане нямаше.
Джак се уплаши не на шега. Изведнъж му се дощя бързо да излезе навън и да се прибере в къщата за гости. Прииска му се да е загърнат в наметалото си, присвит в сламата и стиснал очи, докато другите дишат равно около него.
Тръгна обратно по пътеката.
Когато стигна до края, погледна през рамо назад. Огънят се разпространяваше изненадващо бързо, може би заради катрана, с който бе покрито дървото. Всички малки греди пламтяха, главните мертеци започваха да горят и пожарът настъпваше по пътеката. Джак му обърна гръб.
Сниши се в кулата и заслиза по стъпалата, после затича по галерията над крилото и забърза по спиралното стълбище до пода на храма. Втурна се към вратата, през която бе влязъл.