Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
— Чакайте, какво става тук? — възмути се Мета — Страните са четири, а лидерите само двама. Или се чифтосват двама по двама като съюзници?
— Не си доразбрала, Мета! Те всички се ненавиждат един друг — търпеливо заобяснява Арчи. — А лидерите не са двама, а сто двадесет и двама. Просто тези, главните, са останали сигурно от някакви предишни времена. Забележи, и двамата не се причисляват нито към мямриците, нито към въвриците — към никого.
Арчи нарочно бъркаше буквите в названията на враждуващите кланове, но такъв тънък хумор можеше да оцени само Язон.
— И дяволът може да си счупи краката тук — промърмори Мета, която в последно време беше научила много древни поговорки от всеизвестния любител на мъртви езици и друг подобен филоложки антиквариат Язон.
— Кажи, на теб кои повече ти харесват? — полюбопитства Стан. — На мен ми допадат бубриците, май имат най-културната употреба на междуезик.
— Голяма работа — усмихна се Язон. — Дъдриците пък най-добре владеят есперанто. Значи са потомци на древните империи, може дори да са запазили нещо полезно от старите знания.
— Почакайте, езикови въпроси ли ще решаваме? — сурово се осведоми Рес.
— Мисля, че не — без намек за усмивка рече Кърк. — Но ще се наложи все пак да започнем преговори с някой от тях. Избираме подходящата за контакт страна.
— Мисля, че е най-добре да разговаряме направо с цар Хомик! — каза Арчи.
— Защо? — учуди се Клиф. — Ти сам каза, че от него нищо не зависи.
— Ами защото не сме дошли тук да участваме във войната, интересните за нас неща според разбиранията на местното население се отнасят към областта на историята.
— Арчи е прав — подкрепи го Язон. — Трябва да започнем именно от него.
Арчи се беше ръководил от формалната логика, Язон също, а на планетата Бипхиния точно с логиката нещата не бяха в ред. Поради това така и не можаха да поговорят с Хомик, но във военните действия се наложи да поучастват.
Личният секретар на Хомик категорично отхвърли идеята за каквито и да е контакти с чуждия кораб.
— Това е намеса във вътрешните работи на планетата Бипхиния! — крещеше той в ефира. — Настоявам незабавно да напуснете орбитата! В противен случай ще се оплачем във висшия съвет на Лигата на Световете. Вашето присъствие в опасна близост до нашата йоносфера е нарушение на точка първа от Генералното Споразумение! Правото на световете на самоопределение!!!
Той викаше и още нещо, но вече беше ясно, че в пресслужбата на царя няма да им отговорят на никакви въпроси. Този разговор обаче, както по-късно се разбра, е бил прихванат и записан от лидера на опозицията. Така че спикерът Хаврик много бързо и самолично влезе във връзка с пирянците. Което царят не иска, ще го направи непременно спикерът, пък дали това е добре или зле за планетата — съвсем друг въпрос. Кой мисли за планетата въобще? На кого му е притрябвало? Хаврик вече беше готов да се хвърли към пришълците с отворени обятия. Но на въпросите, зададени му по радиото, реагира не по-добре от царя:
— Моля ви, господа, как да говоря с вас по такива важни проблеми, когато на всяка вълна слушат вражески уши?
Този път към планетата беше изпратена не обикновена транспортна совалка, а тежък, добре защитен и въоръжен десантен катер. Екипът разузнавачи бе подсилен с група бойци, свикнали повече да действат, отколкото да мислят, а такива измежду пирянците колкото щеш. Клиф ръководеше командосите и в предвкусване на истинска работа беше необичайно бодър и весел. Тръскаше светлите си къдрици и повтаряше:
— Е, поне от тия войници-смотаняци ще измъкна цялата информация!
Бедата бе в това, че войниците-смотаняци знаеха прекалено малко. Не трябваше да знаят. Информация обикновено се изтръсква от офицери и генерали, но до началници от този ранг на планетата Бипхиния, естествено, не беше никак лесно да се доберат.
Хаврик предложи на пирянския десант да се приземят по координати от пеленгатора. Но на три километра над земята пирянците безнадеждно загубиха радиолъча, защото на същата честота в ефира предаваха още поне десетина станции и то с твърде сходни сигнали. Автопилотът на десантния катер се побърка като Буриданово магаре5, пред което бяха поставили не две, а поне шест купи сено. Закъснялото превключване на ръчно управление не промени нищо, още повече, че в следващата секунда официално поканеният кораб на пирянците дружно бе обстрелван от няколко различни страни със зенитно-ракетна артилерия. Корпусът и жизненоважните системи, разбира се, не пострадаха, но яко ги раздруса. И понеже никой не очакваше чак толкова топло и приятелско посрещане, екипажът не мина без синини и натъртвания.
5
Буриданово магаре — изразът произлиза от задачата на древния математик Буридан, в която магарето умира от глад, не можейки да избере нито една от равноотдалечените купи сено. В преносен смисъл — разкъсващо колебание в избора. (Бел.прев.)