Сага за Австралия

— Дванайсет лишени от свобода пристигнаха от Глостърския затвор, господин Анкс. Не са лежали в Лондонския и не знаят пандизчийски. Господин Камбъл каза, че това са двата нови отряда за прочистване на дъното. Докторът твърди, че сред тях нямало болни.

— Пак ли селяндури, да му се не види дано! — подметна погнусен господин Ханкс. — Сега на кораба половината са от дълбоката провинция, господин Сайкс. — Той се обърна към затворниците. — Казвам се Ърбърт Анкс и съм ви главният надзирател тук. Води ги на третата палуба, господин Сайкс. И тук не сте затворници, тук сте каторжници. Ясен ли бях?

Те кимнаха безмълвно, опитвайки се да го разберат.

— Затворниците го карат през просото — продължи да нарежда господин Ханкс, който явно си падаше бъбривец. — Докато каторжниците са си каторжници, при тях няма хлабаво. Чуйте сега правилата! И си отваряйте добре ушите, понеже няма да повтарям. Свижданията са разрешени в неделя след службата — тя е задължителна, и не ми се правете на интересни, тук важи само една религия — религията на краля. Само някой да ми се пише разколник, протестантин и не знам още какъв, тежко му! Всички, дошли на свиждане, ще бъдат претърсвани, хич да не си правят сметките, че ще ме измамят. Ако носят храна, изземвам я, и толкоз. Защо го правя ли? Ами защото има хитреци, дето се опитват да вкарат пили, пъхнати в разните му там сладкиши и пасти. — Известно време тъмничарят мълча и оглежда слушателите си и сурово, и радостно — изглежда, си умираше да държи такива малки лекции. — Докато сте на кораба, третата палуба ви е дом. Само аз мога да отварям вратата, а това не се случва често. Щом станете, отивате на работа, после се прибирате за през нощта, така е от понеделник до събота. Ако го позволява времето, бачкате, не си мислете, че ще ми кръшкате. Днес например не е ден за работа, понеже я какъв дъжд се сипе. Ядете каквото ви дадем, пиете каквото ви кажа. Джинът си излиза скъпичко и аз съм единственият доставчик на такива наслади. Четвъртинката върви по шест пенита. — Последва поредната пауза, през която господин Ханкс се изкашля и се изхрачи в краката им. — Храните се по шестима и получавате кльопачката от интенданта. В неделя, понеделник, сряда, четвъртък и събота всяка шесторка получава следната дажба: едно парче овча лой или овчи бут, кило и половина грах, кило и половина зеленчук, три самуна хляб и шест литра бира. Във вторник и петък сте на овесена каша. Получавате колкото ви душа иска вода от Темза, кило и половина каша, кило и половина сирене и три самуна хляб. Това е всичко, което даваме. Изплюскате ли го на вечеря, сутринта ще стоите гладни и жадни, ясен ли бях? Господин Камбъл иска да се миете всеки ден и да се бръснете всяка неделя, преди да дойде отчето. Щом излезете за работа или за служба, ще изнасяте кофата и ще я лискате зад борда. На отряд се пада само по една кофа. Стоите заключени вътре, нито мен, нито господин Камбъл ни интересува какви ги вършите там. Първо обаче — добави той с все по-голямо удоволствие — трябва да хвърля едно око на тия сандъци и денкове, хайде, изпразвайте ги, и по-чевръсто! — подкани тъмничарят и приклекна, а господин Сайкс и хората с него продължиха да стоят прави.