Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— „Поставете устата си на мястото за надуване“ — прошепна Хелън, цитирайки един от по-странните редове в инструкцията на английски, докато застилаше току-що надутия матрак с чаршафи.
— „Освободете дроба си в надувателната тръба“ — прошепна Лукас. Напъха една възглавница в чиста калъфка. — Това май ще боли.
Опитът да заглушат кикотенето си само го направи още по-трудно за потискане. И двамата се стовариха върху матрака, потискайки пристъпите на смях. От време на време се овладяваха — само за да изсумтят и отново да захлупят лица с ръцете си, щом очите им се срещнеха. Това продължи доста след като гърлата им започнаха да парят от напрежението да сдържат звука. Най-сетне си изкараха всичко и просто останаха да лежат там по гръб, дишайки тежко от изтощението, което идва след един дяволски хубав смях. Хелън почувства как Лукас взема ръката й и поклаща глава към нощното небе.
— Какво правя? — прошепна той на себе си, заравяйки другата си ръка в косата си.
— Какво? Вече и да се смеем заедно ли не ни е позволено? — прошепна тя; по устните й още играеше едва доловима усмивка.
— Не е това — каза той, като нежно обърна лице към нея. — Но не е точно здравословно за мен да се наслаждавам на компанията ти толкова много, че нещо толкова глупаво като надуването на дюшек да е толкова забавно. В мига, щом си помисля, че се владея, ти ме разсмиваш или казваш нещо толкова остроумно и имам чувството, че изгубвам по мъничко от себе си. Мислех, че съм подготвен, но това е много по-трудно, отколкото си въобразявах.
— И какво точно е „това“, Лукас? Защо спиш на покрива ми, а не в леглото ми? — попита Хелън. Претърколи се на една страна, за да го погледне в лицето и посегна да прокара пръсти по вдлъбнатината с форма на подкова под адамовата му ябълка.
— Слез долу — нареди той отчаяно, като отблъсна леко ръката й, преди да го докосне. — Моля те, Хелън. Върви си в леглото.
Една част от Хелън знаеше точно как да съблазни Лукас, без значение дали той искаше да бъде съблазнен или не, и това я стресна достатъчно, за да я накара да стане и да тръгне с треперещи крака към собственото си легло. Притесни се, че му се бе натрапила, като беше проявила агресия и не се интересуваше какво иска той.
Докато се настаняваше под завивките, чу Лукас да се мята и обръща над нея. Чу го как се изправи с рязко издишване и отиде до вратата на платформата на покрива.
Сърцето й заблъска радостно, когато го чу как сложи ръка върху дръжката на вратата и я завъртя. Хелън седна в леглото, заслушана, докато той се ослушваше за нея.
И двамата чуваха дишането на другия, кипежа на кръвта под кожата й, само за миг, Хелън бе готова да се закълне как усети присъствието му толкова ясно, че почувства телесната му топлина дори от толкова далече. Накрая той сякаш спечели някаква битка и се застави да се върне и да си легне отново на надуваемия дюшек.
Хелън също се отпусна назад. След като обузда блъскащото си сърце, тя потъна в онзи сън без сънища, който обикновено я обгръщаше като благословия, когато Лукас бдеше над нея.
14
Точно преди зазоряване Лукас докосна Хелън по лицето, за да я събуди. Когато тя отвори очи, той я целуна по челото и й каза, че ще се върне след малко да я закара на училище. После скочи от прозореца й и отлетя. Хелън реши, че няма начин да успее да заспи отново, затова стана и приготви богата закуска за баща си.
— Добре ли си? — попита Джери между хапките палачинка, сироп и бекон.
— В какъв смисъл? Добре съм — отговори тя честно, като отпи от кафето си.
— Как са нещата между теб и Лукас? — попита той предпазливо.
— Адски странни — отвърна тя с усмивка. После сви рамене и се засмя. — Но какво да се прави.
— Точно преди — Какво да се прави ли? — повтори баща й. Задъвка по-бавно, докато някаква всепоглъщаща мисъл завладя двигателните му умения.
Хелън разбра, че той сигурно мислеше за Кейт, но някакъв инстинкт й подсказа да не го закача. Все още му трябваше време. Когато беше готов, щеше да дойде при нея да поговорят за това.
Лукас дойде да я вземе, както се бяха уговорили; щом се погледнеха, очите им започваха да искрят и те се изчервяваха. Дори само от пътуването в една и съща кола с него, Хелън се изпълни с такова добро настроение, че когато по радиото започна една от любимите й песни, тя затанцува на мястото си и някак успя да убеди Лукас да запее с нея, докато пътуваха към училище. По-късно той щеше да го отрече, но наистина се вживя в пеенето, и Хелън млъкна и го заслуша с отворена уста.