Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Тя искаше да види сестра си, но когато стигна до дома на мистър Крипълс, разбра, че и сестра й, и чичо й са отишли вече в театъра, където работеха. Тъй като имаше пред вид подобна вероятност и след като си бе решила, че в подобен случай ще ги последва там, тя пое към театъра, който беше на отсамната страна на реката и не много далеч.
Малката Дорит познаваше живота в театрите толкова, колкото познаваше златните мини, и когато я насочиха към някаква тайнствена вратичка със странния вид на вход, който не се заключва по цяла нощ, и която, засрамена сякаш от себе си, се гушеше в една странична уличка, тя се поколеба, преди да влезе, защото я смутиха неколцината гладко избръснати господа с накривени шапки, които се шляеха пред вратата и твърде много приличаха на колежани. Когато, окуражена все пак от тази им прилика, тя ги запита къде да търси мис Дорит, те я пропуснаха да влезе в един тъмен коридор — той напомняше огромно опушено шише на изгаснала лампа, — в който долитаха далечни звуци от музика и танцуващи нозе. Един мъж, тъй отдавна непроветряван, че беше хванал зелен мухъл, седеше и наблюдаваше подобно на паяк това тъмно място през една дупка в ъгъла, но той й каза, че щял да изпрати съобщение на мис Дорит по първата дама или господин, които минели оттам. Първата дама, която мина, стискаше навита партитура, половината мушната в маншона й и половината стърчаща навън, а самата беше толкова изпомачкана, че да я поизглади човек, означаваше да й направи голямо добро. Но понеже беше много добродушна и каза: „Елате с мен; скоро ще ви намеря мис Дорит“, сестрата на мис Дорит тръгна с нея и с всяка стъпка в мрака се приближаваше до звуците на музиката и танцуващите нозе.
Най-после достигнаха до някакъв прашен лабиринт, сред който един връз друг се препъваха някакви хора, а бъркотията от безбройните греди, прегради, тухлени стени, въжета, макари, както и смесицата от светлината на слънцето и на лампите, беше такава, като че ли човек бе попаднал на обратната страна на вселената. Малката Дорит, останала сама и блъскана всеки миг от нечие тяло, стоеше напълно удивена, когато чу гласа на своята сестра:
— О, боже мой, Еми, какво търсиш тука?
— Исках да те видя, мила Фани; и понеже утре през целия ден съм на работа и като си помислих, че ти днес през целия ден може би си заета, казах си…
— Но като си представя, Еми, че тъкмо ти — зад кулисите! Не, невероятно!
Докато изричаше тези слова с не много дружелюбен тон, нейната сестра я превеждаше към една по-открита част на лабиринта, където, струпани едно върху друго, се виждаха позлатени столове и маси, а няколко млади госпожици, насядали където завърнат, разговаряха. Всички тези госпожици се нуждаеха от гореща ютия и всички някак странно се озъртаха наоколо, докато си приказваха.
Тъкмо когато сестрите пристигнаха там, някакво безцветно момче с шотландско кепе подаде глава иззад една греда отляво, каза: „Малко по-тихо там, госпожици!“, и изчезна. Веднага след това един весел господин с буйна дълга черна коса надникна иззад една греда отдясно, каза: „Малко по-тихо там, душички!“, и също изчезна.
— Това, да те видя сред моите колеги, Еми, е наистина последното нещо, което бих могла да си представя! — каза сестра й. — Кажи, как стигна дотук?
— Не знам. Дамата, която ти каза, че съм тук, бе любезна да ме доведе.
— Ах ти, кротко същество! Ти, струва ми се, можеш да се провреш навсякъде. Аз не бих могла да го сторя, Еми, макар че много по-добре познавам широкия свят.
Семеен навик беше да се смята за нещо в реда на нещата, че тя си е едно простичко, малко домошарче, което не притежава богатия и мъдър опит на останалите. Тази семейна измислица целеше да помогне на семейството да обясни на самата нея защо приема услугите й. Да не си представлява тя, че върши кой знае какво.
— Така-а! А сега кажи какво си намислила, Еми. Убедена съм, че ти се е набило нещо в главата, нещо за мене — каза Фани. Тя говореше така, сякаш сестра й, две-три години по-малка от нея, й е някаква престаряла баба.
— Не е кой знае какво; но понеже ти ми разказа за дамата, която ти е дала гривната, Фани…
Безцветното момче подаде глава иззад гредата отляво, каза: „Бъдете готови, госпожици!“, и изчезна. Веселият господин с черната коса също тъй внезапно подаде глава иззад гредата отдясно, каза: „Бъдете готови, душички!“, и също изчезна. Вследствие на това всички млади госпожици се изправиха и започнаха да отупват полите си отзад.