Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Ортанс представяше идеите си, ръкомахайки като истински режисьор, без да пропуска да се наслаждава на печеното и задушените картофи.
— Около тази конвенционално облечена и безлична жена, която сякаш плува във въздуха, окачвам аксесоари, които бавно се въртят, подобно на кинетичните скулптури на Калдер. Следите мисълта ми, нали? В дъното на огромен екран Ейми Уайнхаус изпълнява хита си Rehab… Послушното момиче продължава да стои неподвижно, движат се само аксесоарите, божествените детайли. Дори дългата й коса не помръдва… Тук се пренасяме във втората част от витрината, в десния ъгъл. И изведнъж, хоп! Послушното момиче се е превърнало във fashion killer… Косата й е силно опъната назад, на бледото й лице е нарисувана кървавочервена уста, около врата й е увит огромен шал — колкото по-обемен е шалът, толкова по-слабо изглежда момичето… Тесен и дълъг, много дълъг бежов колан се увива няколко пъти на кръста и палтото вече не е обикновено палто, а еманация на трудно определима женственост. Чантата? Не я носи като аксесоар, провесена на ръката (като лелка), нито на рамо, нито преметната през рамо (помощ, girl scout), а я държи с две ръце. И внезапно чантата оживява, красива е, тя е… необяснима… Полата се подава два сантиметра под палтото, което прави още един допълнителен слой, и накрая, детайлът, който сразява, смайва, увековечава — късите чорапки в лилаво флуо върху черния чорапогащник, предвещаващи цветята, пролетта, слънцето, пробуждащия се мармот! Това вече не е послушното момиче, фасадата е изчезнала под впечатляващите детайли… Това е само началото, ще намеря куп други идеи, вярвайте ми!
И тя сложи хапка месо в устата си, протегна чашата си да я напълнят отново и продължи:
— Същото ще направя и във втората витрина. Само че сега вече хората ще са наясно, затова на нея ще наредя манекени и ще наблегна на детайлите, които променят всичко. Момиче с черно сако, тениска и джинси… но аз късам джинсите, правя дупка в тениската, вдигам яката на сакото, навивам ръкавите, на огромна безопасна нанизвам всякакви дрънкулки, която забождам на ревера на сакото, на главата кърпа с голям възел, много къси ръкавици, които оголват китката, на врата тънко шалче, преплетено с шал от кашмир… с една дума, трупам детайли до дупка! Друго момиче плува в прекалено голямо мъжко палто, мъжка жилетка, дълга риза, мъжки панталон, златен ланец на кръста, кожа около врата, изкуствена кожа, разбира се, иначе ще изпочупят витрината! И така нататък, спрягам детайла във всякакъв вид и под всевъзможен ъгъл… Представям концепцията, налагам мода за всички, която лъха на тротоар. Откривам, рециклирам, размествам, съобразявам се с кризата и пришпорвам въображението… гениална съм, трупам идеи, дребни неща, но които те карат да занемееш, всички ще спират, ще си водят записки и ще искат да се срещнат с мен!
Гледаха я, зяпнали от почуда. Не много убедени, че са разбрали за какво става дума, с изключение на Зое, според която било убийствено.
— Каква гениална сестра си имам само!
— Благодаря, благодаря… Не ме сдържа на едно място, иска ми се да се разкрещя, да танцувам, да ви разцелувам всички! Забранявам ви да мислите това, което се върти в главите ви в момента. Поне в твоята глава, мамо! Нямаш равна в това, постоянно да си представяш най-лошото!
Жозефин наведе глава и продължи да разрязва бутчето.
— Ами ако дъщеря ми не спечели конкурса? Нали това си мислиш, а?
— Съвсем не, скъпа! — възпротиви се Жозефин, която си мислеше точно това.
— Напротив, напротив, оттук чувам как съмненията се въртят в главата ти. Затова ти отговарям категорично: ще спечеля… Тези идеи щяха ли да ми хрумнат, ако нямаше да спечеля конкурса. Кристално ясно, нали!
— Действително…
— Аха, виждаш ли! Имам право. Ти винаги се страхуваш, представяш си най-лошото, спотайваш се в ъгъла, а аз никога! Резултат: на теб никога нищо не ти се случва или почти нищо, а аз летя до луната! Рим е в краката ми, римляните се препъват в тогите си, надпреварват се да ме доближат… Впрочем вие знаехте ли, че Младши е на „ти“ с латинския?
Не, смотолевиха присъстващите. Тя добави в заключение:
— Бърбори на латински и смея да твърдя, че това хлапе е всичко друго освен рижав тъпакус албиносус. Детето е интересна компания и тепърва ще ни поднася изненади!
След тази тирада Ортанс се обърна към Гари: