Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
— Съвпадение. Реализирана по стечение на обстоятелствата вероятност.
Тан’елкот не си направи труда да споменава, бе „съвпадение“ е само друга дума за „лош късмет“, вечното извинение на неудачниците.
— Може да се надсмивате над способностите на Каин — каза той, — но има още някой, чиято сила заслужава вашето уважение; тя може да ви спре само с един жест. Разбира се, говоря за Палас Рил.
— Палас Рил — Шана Майкълсън — е само една обикновена жена, когато е на Земята. Лесно можем да се справим с нея.
— Ммм, вярно е — изрече бавно Тан’елкот. — И това щеше да ви се удаде, ако не бяхте разбудили Каин. Бихте ли ми казали, моля, къде е тази обикновена жена сега, докато разговаряме?
— Участва в конвент в Лос Анжелис.
— Така ли? Сигурни ли сте?
— Какво имате предвид? — За първи път на Тан’елкот му се стори, че улавя в дигитализирания глас намек за емоция, и тази емоция стопли сърцето му. — Да не е в Отвъдие? Това е невъзможно. Следващата ѝ смяна започва на двайсет и първи септември.
В отговор Тан’елкот едва забележимо се усмихна.
— Тя трябва да бъде намерена. И да бъде спряна.
— И как точно смятате да направите това? Тя вече е отвъд пределите на вашата власт; там тя е богиня и е толкова близо до всемогъществото, колкото може да бъде едно живо същество, включително и аз. Вие сте напълно изиграни. Каин е твърде бърз за вас. Вашето корпоративно колективно мислене е бавно и по същността си предсказуемо. Но проблемите ви далеч не са неразрешими.
— Какво разрешение предлагате?
Той се изправи и пламъкът на страстта му заблестя в очите му.
— Трябва да подчините действията си на една-единствена воля, която да ви организира, да предадете ръководството на един остър ум. Казано направо, единствената ви надежда е да се опрете на мен.
— Защо на вас?
— Да оставим настрана фалшивата скромност: аз съм най-големият експерт по Каин и Палас Рил на Земята. В библиотеката си имам кубове с всичките записи, които са правили някога; основната цел, поради която имам ампмод хамут, е да имам възможност да напускам Екзозеума за достатъчно дълго време, за да мога да гледам Приключенията им. Смея да твърдя, че познавам способностите им — и начина им на мислене — по-добре от тях самите.
— Знанието без сила е безполезно.
Тан’елкот остана безмълвен дълго време, взирайки се монитора, сякаш се опитваше да прочете някакво съобщение, скрито между пикселите.
— Наистина — каза той най-накрая.
Той се намести в креслото си и позволи на част от огъня в сърцето му да достигне до очите му.
— Пояснявам предишното си изказване: Палас Рил е недостъпна за вас, но не и за мен. Аз мога да я спра, господа. Дайте ми шанс и ще го направя.
— На каква цена?
— Нея ще я убия безплатно; презирам я. Но да пречупя Каин — това ще струва скъпо. Вродената му безмилостност го прави изключително опасен. По своя ограничен начин той е плашещо находчив и е способен да мисли невероятно гъвкаво. Той не може да бъде победен в каквато и да е ситуация, която може да интерпретира като битка.
— Сериозно заявление.
— Нали? Нека да ви представя един показателен пример, който — напълно основателно — все още ми тежи на сърцето. Някога, не много отдавна, той беше подчинил волята си на това да запази живота на Палас Рил. Макар че срещу него, от една страна, се беше изправил жив бог — той скромно сложи ръка върху гърдите си, — а от друга — най-могъщата бюрократична организация, която някога е съществувала в този свят, той — един-единствен, самотен човек — надделя и срещу двамата си врагове.
— Имаше особени обстоятелства…
— Празни приказки. Дребни подробности. Когато, за да спаси живота, който искаше да спаси, трябваше да се изправи в двубой срещу най-великия воин на епохата, той го направи. Да оставим настрана, че този човек превъзхождаше Каин във всяко бойно изкуство, да оставим настрана, че Бърн би могъл да го убие невъоръжен, докато спи, без да нарушава ритъма на хъркането си. Но спомнете си, че Бърн притежаваше оръжие, което беше легендарно: Косал, неудържимото острие. Спомнете си, че Бърн беше надарен със свръхчовешка сила и му беше осигурена защита, която правеше кожата му непробиваема като стомана. Спомнете си, че Каин излезе срещу него пребит, ранен, почти осакатен — и отровен, — и въпреки това…