Острието на Тишал

— Майкълсън е никой. Ние го създадохме. Той е точно такъв, какъвто го направихме: едно нищо. Инвалид, изцяло принадлежащ на Студията.

Тан’елкот заговори леко подигравателно:

— Но въпреки това този инвалид само за няколко часа разруши плановете ви и захвърли отломките им на ветровете в бездната.

— Драматизирате. Това не е нищо повече от пиар гаф.

— Вие сте глупаци — заяви Тан’елкот с клинична прецизност.

Думите му бяха посрещнати с мълчание — явно Бордът на директорите не беше свикнал да чува истината.

— Сега сте изправени срещу Каин — продължи Тан’елкот. — Без помощта ми сте изгубени.

— Толкова много ли се боите от Майкълсън?

— Ха! — как беше възможно толкова ограничени хора да се доберат до толкова огромна власт? — Изобщо не се боя от Майкълсън. Майкълсън е фикция, глупаци. Истинската му същност е Каин. Вие не осъзнавате разликата между тях — и той ще ви унищожи.

— Благодарни сме за грижата ви за нашето благополучие.

— Изобщо не ме е грижа за вашето благополучие — процеди той през зъби. — Искам си Империята обратно.

— Това е висока цена за толкова дребна услуга: да размажете безсилен инвалид.

— Още по-големи глупаци сте, отколкото смятах — заключи Тан’елкот. Бяха започнали да се повтарят — многословието е признак за помрачен разсъдък. — Той не е безсилен. Силата му е в това да се посвети изцяло на целта си и да я преследва, без да проявява милост нито към останалите, нито към себе си. Той не се нуждае от друга сила, защото за разлика от повечето хора е наясно с възможностите си и е готов — даже е щастлив — да ги използва. — Тан’елкот се облегна назад в креслото си и допря върховете на пръстите си пред лицето си. Толкова години вече беше преподавател, че несъзнателно беше заговорил в маниера си на водене на лекции. — Хора като Каин и ако позволите, като мен оказват определено влияние на историята; когато си поставим някаква цел и впрегнем цялата си енергия да я преследваме, силите на историята от само себе си образуват течение, което ни следва. Можете да го наречете „съдба“, макар че това е твърде нищожна дума, за да опише значимостта на явлението. В Отвъдие то дори може да се види: като тъмна струя в Потока, която организира взаимодействието между историческите необходимости — взаимодействие, което невежите наричат „случайност“.

— Тогава няма нужда да правим нищо; той е един, ние сме… няколко; ако това, което казвате, е истина, можем просто да си помислим, че трябва да умре.

Тан’елкот стисна зъби. Дали не се досещаха колко му действат на нервите с това софистично бръщолевене?

— Волята без действие — това си е просто фантазиране; безполезно е като нервен спазъм, движение без ръководеща го воля… което, мога да добавя, идеално описва вашите усилия до момента.

Той се наведе към екрана и понижи глас, сякаш показвайки доверие и доброжелателност.

— Вие сте безпомощни пред него. Той демонстрира това дори сега. Щяхте да спрете предаването, ако можехте; знам, че вашите машини следят мрежата, прихващат дори личните съобщения, ако в тях се съдържа само намек за нещата, които записът извади наяве. Как стана така, че се провалихте? Мислите ли, че този запис стана всеобщо достояние по случайност?