Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
— Двама? — промълви Делиан. — Само двама?
Тя кимна.
— Този мъж — Пишу на леглото — е имал слабо сърце. Вече е мъртъв. А метаболизмът на онова дървесно духче…
Тъп… О, Киърандел, как ще го преживееш?
— … е твърде бърз. Умряла е в мига, в който е изпила отровата. И така, Крис Хансен, твоята приятелка може да не ти благодари заради това, че си я върнал към живота. Можеш ли да ѝ помогнеш да живее с вината за онова, което е сторила?
Делиан погледна към Киърандел.
Ако греша, останала е достатъчно отрова. Щом разбере какво става, тя може сама да направи своя избор.
Делиан кимна: на богинята и на себе си.
— Да — рече той. — Да, мога.
— Тогава е сторено — промълви богинята.
Толкова просто — без никакъв жест, без дори най-слабата поява на сияние около тях. Плиткото накъсано дишане на Киърандел премина в дълбокия бавен ритъм на съня.
Сега той установи, че е възстановил способността си да плаче.
— Баща ми… — мъчително произнесе той. — Семейството ми… Митондион… Когато приготвиш противовируса — дотогава целият Митондион ще бъде заразен…
— Митондион е извън пределите на силата ми — отвърна богинята. — Тя произлиза от реката — отвън границите на моя речен басейн аз съм сляпа и глуха и общо взето, безсилна. За да бъдат спасени, лекарството трябва да бъде отнесено при тях, както се е случило с болестта.
— А ти как… тоест кога… — Торонел, прошепна разбитото му сърце. Ако тя се беше появила преди две седмици, дори преди една… — Къде беше? — Сърцето му проплака истинския въпрос: Защо се забави толкова?
— Бях на Земята — отвърна простичко тя. — Както сам каза, аз съм и Кралица на актирите. Ти ме призова и аз дойдох.
— Аз… те призовах? Искаш да кажеш чрез Дж’Тан? Актира?
Сияйните ѝ бездънни очи се впиха в неговите.
— Хари Майкълсън помоли да не го забравяш.
Палас Рил отстъпи встрани и реалността се завихри около нея: перспективата се изкриви неуловимо бързо — сякаш оставайки в стаята, тя изведнъж се отдалечи на половин миля, а след още една крачка изчезна.
Делиан стоеше като сраснал със земята, трепереше и дишаше тежко.
Хари… Майкълсън?
Киърандел се размърда в краката му и проплака; Делиан веднага коленичи до нея и повдигна главата ѝ в скута си.
— Шшт — прошепна той. — Шшт. Всичко е наред. Аз съм тук. Всичко е наред.
И за миг си повярва, че казва истината.
Седем
В онези времена имаше един човек, който преди това е бил бог. И макар че вече не беше бог, той все още виждаше с нещо повече от смъртните си очи, твореше с нещо повече от смъртна ръка и мислеше с нещо повече от смъртен мозък. Той виждаше войната, водена от тъмния ангел, виждаше жреците от пепел и прах, но не виждаше бога зад тях. За да спаси някогашните си деца от тази война, си извая нова съдба.
Но богът вече го нямаше; дори неговият повече от смъртен мозък не знаеше границите на собствената му проницателност, сила и мъдрост. Така той положи началото на приказката за своята гибел.
И други бяха започвали война срещу бога от пепел и прах, много други, повече, отколкото могат да бъдат преброени, на безчет светове. Сред враговете му в този свят бяха Джерет Богоубиеца, Панчасел Злополучния и Кийл Бърчард. Сред враговете му в другия свят бяха Фридрих Ницше, Джон Браун и Лудия кон.
Всеки от тях беше паднал жертва на неговия търпелив, неутолим глад. Той ги беше убил в съня си.
В деня, в който тъмният ангел тръгна на война, онзи, който някога е бил бог, се свърза с жреците от пепел и прах.
И ги убеди да пробудят господаря си.
1.
Тан’елкот седеше сам в студения сумрак на Екзозеума. Неподвижни, очите му блещукаха в огледалото, което му служеше за екран. Беше покрил с ръце безстрастното си лице. Приземният етаж на апартамента му нямаше прозорци; въпреки че извън Екзозеума беше късен следобед, около Тан’елкот се сгъстяваха черни сенки. Очакването го изгаряше отвътре.
Беше чакал този момент почти седем години.
Огледалото на бюрото му показваше специалното издание на „Най-новото от приключенията“. Тан’елкот беше изгледал записа, който Клиърлейк беше показал на световната публика. Движен от инстинктите си за политическо самосъхранение, Клиърлейк безупречно беше изрязал всички намеци за това, че самата Студия може по някакъв начин да носи отговорност за епидемията, защитавайки се по този начин от всякакви обвинения в корпоративна клевета; в останалата си част записът беше нецензуриран и ужасяващ. Тан’елкот изключи предаването. Беше видял достатъчно.