Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
— У вас пак не свети — установи той. — Сама ли си?
— Готина мацка като мен? Как ли пък не! — усмихна се тя и посегна към дръжката на вратата. — Никога не оставам без компания.
— Мм. Защо настоя да запазя в тайна идването ти в Берген пред тамошните ти колеги?
— Моля?
— Щяха да се зарадват, когато научат, че разследваш убийства в столицата.
— Бергенчани не величаят Осло като столица — сви рамене тя и слезе от колата. — Лека нощ.
— Лека.
Хари пое към улица „Санер“.
Забеляза как Катрине сякаш се вцепени, когато ѝ зададе въпроса. И все пак не беше много сигурен. Кое ли е сигурно в тези времена? Например пукот, приличен на щракване на ударника на револвер, се оказва шум от клон, счупен от изплашено до смърт дете. Хари вече нямаше как да се преструва, че не се е досетил. Онази вечер, когато Катрине насочи служебното си оръжие към гърба на Филип Бекер и Хари застана на пътя на огневата линия, се чу звук като от пречупен клон. Смазаното щракване от падането на ударник. Щом е паднал, значи преди това е бил вдигнат, съобрази впоследствие Хари. Значи Катрине бе дръпнала спусъка почти до края и ако Хари не бе застанал пред нея, куршумът е щял да прониже Бекер. Катрине е имала намерение да го убие. Не, Хари не можеше да се преструва повече. Светлината, паднала върху лицето ѝ на вратата на плевнята, му помогна да я познае. Затова ѝ каза: „Надушвам роднинска връзка.“
Главен полицейски инспектор Кнют Мюлер-Нилсен обожаваше Джули Кристи. Толкова беше луд по нея, че досега не бе намерил смелост да признае увлечението си на жена си. От друга страна, подозираше съпругата си в платонична изневяра с Омар Шариф, затова не се чувстваше гузен, докато седи до половинката си и поглъща с очи невероятната Джули Кристи. Ала щастието му се помрачаваше, защото в момента неговата любима прегръщаше страстно гореспоменатия Омар на екрана. Телефонът звънна и Мюлер-Нилсен вдигна слушалката, а жена му натисна копчето за пауза. Красивият, но непоносим кадър от филма „Доктор Живаго“ замръзна на екрана.
— Добър вечер, Хуле — поздрави на свой ред Мюлер-Нилсен, след като старши инспекторът се представи. — При вас сигурно сега е лудница.
— Имате ли минутка? — попита дрезгавият, но учтив глас.
Мюлер-Нилсен погледна алените, потреперващи устни и замъглените очи на Джули.
— Ще ви отделя нужното време, Хуле.
— Когато говорихме в кабинета ви в Берген, ми показахте снимка на Герт Рафто. Още тогава ми се стори някак познат.
— И?
— Споменахте ми и нещо за дъщеря му: справяла се добре с живота. „От нея излезе човек“ — така се изразихте и кимнахте, все едно това ми е известно.
— Ама от нея действително излезе свестен човек, нали?
— Зависи от гледната точка.
Двайсет и четвърта глава
Под полилеите на зала „Соня Хение“ в хотел „Радисън“ цареше радостно вълнение. Арве Стьоп посрещаше гостите на вратата. Челюстите му се бяха схванали от усмивки, а травмата на лакътя му започна да се обажда вследствие ръкостискането с всеки влязъл. Млада жена от фирмата-организатор на събитието се доближи до него и съобщи с усмивка, че всички гости са заели местата си. Черният ѝ семпъл костюм и слушалките с почти невидим микрофон ѝ придаваха вид на агент в „Мисията невъзможна“.
— Да влизаме — подкани го тя и оправи папийонката му с приятелски нежен жест.
На ръката ѝ забеляза брачна халка. Бедрата ѝ се поклащаха съблазнително, докато вървеше пред него към залата. Дали между тези бедра се бе появило дете? Черният панталон прилепваше плътно към стегнатото ѝ дупе и Арве Стьоп си представи същото това дупе, само че без панталони, в апартамента си на пристана Акер Брюге. Жената обаче му се струваше доста делова. Щеше да си създаде излишни главоболия, докато я вкара в леглото. Тя го погледна в голямото огледало до вратата. Арве Стьоп разбра, че го е разобличила, и се усмихна широко, съжалително. Тя се засмя, а по бузите ѝ плъзна лека, неособено делова руменина. Мисията невъзможна? Тъкмо напротив. Само че не тази вечер.
Осмината гости на масата му се изправиха да го приветстват. Дамата, която бе поканил да го съпровожда на събитието, беше заместник-главният редактор на „Либерал“: скучен, но разумен избор. Беше омъжена, с деца и имаше състареното лице на жена, прекарваща всеки ден между дванайсет и четиринайсет часа на работното си място. Горките ѝ деца! И горко на Арве Стьоп, ако някой ден заместник-главният редактор се усети, че животът не се изчерпва с „Либерал“. Сътрапезниците му вдигнаха тост в негова чест. Стьоп обгърна залата с поглед. Под полилеите блестяха пайети, бижута и засмени очи. И рокли: без презрамки, без рамене, без гърбове, без срам.