Вратата на Абадон

— Продължавай! — извика Наоми, изстена от болка и ѝ посочи следващия люк нагоре по стълбата. След като и двете се промушиха през него, Ана отдели няколко секунди да се огледа. Вероятно се намираха в жилищния отсек на екипажа. Малки помещения, всяко със своя врата. Крайно неподходящо място да се скрият. Наоми прекоси празното пространство, хвърляйки сянка от аварийните светлини върху стената, и Ана побърза да я последва с усещането, че всичко това е някакъв кошмарен сън.

Преминаха през люка за следващото ниво и Наоми се забави да натисне няколко копчета на малкия екран. Аварийните светлини почервеняха и на панела се изписа „Заключено от съображения за сигурност“.

— Нали не смяташ, че си я затворила в капан — погледна я въпросително Ана. — Тя може да излезе през товарния хангар. Пробила е отвор в хидравличната врата.

— Правят ни го за втори път — оплака се Наоми, докато се дърпаше по стълбата. — Както и да е, тя носи ремонтен механобот и се намира в инженерния отсек. Там има предостатъчно инструменти, за да нареже кораба. Така че не тя е в капан, а ние.

Ана я погледна изненадано. Бяха успели да избягат. Да затворят и заключат след себе си люка. Това би трябвало да сложи край на преследването. Чудовището не може да отваря врати. Последната мисъл, объркана и незряла, я накара да се усъмни дали амфетамините са напуснали напълно кръвта ѝ.

— И какво ще правим?

— Към лазарета — посочи Наоми един къс коридор. — Нататък.

В това имаше логика. Лицето на поясната бе придобило сивопепеляв цвят, несъмнено от голямата кръвозагуба, върху рамото ѝ се бяха образували няколко кървави топчета. Ана хвана Наоми за ръката и я поведе по коридора към вратата на лазарета. Беше затворена, а на таблото отстрани мигаше същото предупреждение в червено, като това на люка към долната палуба. Наоми протегна ръка да въведе кода, а Ана зачака да се отвори вратата. Вместо това друга, по-масивна преграда се спусна пред първата и таблото внезапно изгасна.

— Хидравлична врата — обясни Наоми. — По-трудна е за преодоляване.

— Но ние сме от тази страна.

— Аха.

— Има ли друг начин да влезем?

— Не. Да вървим.

— Почакай — спря я Ана. — Трябва да влезем вътре. Ти си сериозно ранена.

Наоми се обърна и я погледна със странно изражение. Изглеждаше едновременно учудена и намръщена. Ана осъзна, че жената я преценява.

— Вътре има двама ранени. Моят екипаж. Те са в безпомощно състояние — обясни Наоми. — Но сега са в безопасност — доколкото мога да им я осигуря. Така че ние с теб ще се качим на следващата палуба, ще се въоръжим и ще се погрижим тя да ни последва. А когато го направи, ще я убием.