Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
Освободи крилатата твар, която въпреки страховития си външен вид бе доста послушна, огледа се да провери дали някой е забелязал пристигането му и стигна до извода, че дори да са видели нещо, не са пратили разузнавателен отряд. Ниският полет над короните на дърветата през последните няколко мили се бе оказал мъдро решение.
Той се спусна по склона и спря недалеч от стените на малкото село. Размаха ръка и изчака да го повикат. Позволиха му да се доближи с бавна крачка. Гуламендис изчака при портата, докато я отворят, и когато пристъпи вътре, не можа да овладее смайването си. Докато градът долу нарастваше с главоломна бързина, тук, в някогашното моределско село, всичко се вършеше на ръка и с кървава пот. Ала въпреки това изглеждаше сякаш работата е почти свършена. Стените бяха поправени, покривите ремонтирани, улиците почистени от шубраци и на площада в центъра бе изкопан нов кладенец.
— Името ти? — попита часовоят с униформа на Звездокръвното войнство.
— Гуламендис, пратен по заповед на лорд-регента.
— Влез и отиди при последната къща. Там ще те посрещне Лакомис.
Гуламендис мина през оживеното селце и не пропусна да забележи, че дори децата са се хванали на работа. Около петдесет войници бяха разквартирувани в къщите заедно със семействата си и скоро щяха да се заемат с лов, риболов и земеделие. Ако Демонският легион не се появеше — което му изглеждаше малко вероятно, или ако бъдеше разгромен — още по-невероятно, — мястото изглеждаше подходящо за заселване.
Той спря при последната къща и потропа на вратата.
— Момент — чу се глас отвътре и един стар елф подаде глава.
— Кой си ти?
— Гуламендис. Пътешествах по заповед на лорд-регента. Часовоят каза да ти се обадя.
Елфът излезе навън и по дрехите му Гуламендис определи, че е магьосник. Не бе имал често вземане-даване с членовете на Звездокръвния клан и не го познаваше.
— Застани там — каза възрастният елф и посочи.
Гуламендис застана на указаното място, а старият елф затвори очи, махна с ръка и Повелителят на демони усети във въздуха слабо присъствие на магия. След миг елфът отвори очи и рече:
— Да, ти си този, за когото се представяш.
— Опасявате се от шпиони? — попита Гуламендис.
— Опасяваме се от всичко — отвърна магьосникът сухо, но после се усмихна. — Но засега се натъкнахме само на катерици, мишки и няколко лисици. И все пак, докато не завладеем напълно долината, ни е наредено да сме максимално внимателни.
— Ясно — каза Гуламендис. — Трябва да вървя.
— Нека Звездите са с теб — отвърна старият магьосник и се прибра в къщичката.
Докато се спускаше надолу по склона отвъд селото, Гуламендис отново бе впечатлен от работата, която бе свършена. Пътят на миля от селото вече беше павиран. Двама млади геоманти командваха работници, които изсипваха кошове камъни край пътя. След това магьосниците използваха уменията си, за да ги превръщат в павета, с които застилаха пътя, осигурявайки гладко движение за пешеходци, коне и каруци.
Гуламендис им кимна, докато минаваше покрай тях. След още миля видя самотен галамант, майстор по засаждането, който копаеше малка дупка край пътя с обикновена пръчка. Сложи в дупката едно семе, засипа го с шепа пръст, затвори очи и махна с ръка и пред погледа на Гуламендис от дупката се подаде дръвче и бързо почна да расте. Беше блещукащо дръвче, типично за планетата Селборна. Мидкемия може и да беше техният роден свят, но таределите бяха взели от звездите всичко най-добро. Дръвчето щеше да достигне височина десет-дванайсет стъпки и да озарява пътя нощем с бледосинкавото си сияние. Гуламендис си даваше сметка, че тъкмо подобни открития бяха накарали сънародниците му да забравят древните си познания за живота в гората. Несъмнено елфите, с които се бе срещнал в Елвандар, не се нуждаеха от светлина, за да се придвижат нощем през гората.
Магията, прилагана от галаманта, караше дървото да расте с бесни темпове и да достигне зрелост за месеци вместо за години. Идната година по това време тук щеше да има стена от дървета, озаряващи пътя със сиянието си.
Гуламендис продължи, прехвърли още един хълм и пред него се ширна градът. Той спря и го загледа възхитено. Градът вече изглеждаше зашеметяващ и само Тарендамар щеше да може да се мери с него по великолепие, след като бъдеше завършен.
Външната стена бе почти готова. Огромните порти бяха направени с магия и заклинания, при това толкова изкусно, че можеха да се отворят с докосване на детска ръчица и същевременно да окажат яростна съпротива на ударите на тежък таран. Бяха боядисани в бяло, също както стените, които бяха облицовани с гранит или някакъв друг подобен камък, защото блещукаха на слънцето.