Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Направо нашествие - в гласа на господина се чуваха едновременно и раздразнение, и зле прикрито веселие.
- Аз съм от полицията - съобщи му Сингсакер и в потвърждение се потупа по джоба на гърдите си, но не извади удостоверението си.
- Така си и мислех - каза господинът, но веселите искрици в очите му понамаляха. - Полицейско преследване ли имаме?
- Да сте видял в замъка да изтичва жена?
- Видях и то точно жена. Днес по принцип замъкът е затворен за посещения. Да, забравих да се представя. Аз съм пазачът на музея. Казвам се Гюнар Винснес. Оказах се толкова небрежен, че оставих някои от вратите незаключени. Днес дойдох по свои работи тук.
На Сингсакер му бе достатъчно да му хвърли само един поглед, за да разбере, че практичността едва ли бе сред качествата му.
- Накъде тръгна тя? - попита рязко той.
- Към главната сграда. Страхувам се, че и там съм оставил вратата отключена.
Пазачът посочи към стълбището, след което имаше още едно, водещо към парадния вход с колони и боядисана в червено врата.
- Много невъзпитана дама - добави той. - Поздравих я учтиво, но не получих отговор.
- За съжаление, е повече от невъзпитана. Моля ви да напуснете територията на музея.
Гюнар Винснес погледна изплашено Сингсакер.
- А вие? Какво ще правите с нея?
- Това, което трябва да прави полицията. Ще я арестувам.
- Сам ли?
- Да виждате други? - кимна неопределено с глава Сингсакер, показвайки, че може да се справи и сам.
Пазачът на музея схвана намека и се шмугна към изхода.
„Идиот, защо не взех служебно оръжие? - помисли си Сингсакер и започна да се изкачва по стълбите. - Кой обаче да знае, че невинният разговор с възрастен фермер ще приключи с такова преследване?”
Преодолял всички стъпала и запъхтял се, Сингсакер спря и погледна нерешително вратата. Не можеше да разчита на твърдението на Невинс, че Силвия Фройд нямала оръжие. От друга страна обаче тя го бе ударила с лост. Щеше ли да вземе това желязо, ако имаше нещо по-сигурно? Във всеки случай тя можеше да окаже сериозна съпротива. За един кратък миг той си представи как лостът се врязва в главата му, точно върху останалия от операцията белег, главата му отскача назад и той се търкаля надолу по стълбището, по което току-що се бе качил. Е, поне нямаше да се тормози вече за тумори в мозъка.
Протакайки, той извади от джоба си мобилния си телефон. „Трябва просто да се обадя на Братберг - реши той. - Само за пети минути тя ще се разбере с началника на полицията в Брекстад за подкрепление и ще дойде кола.” Вместо това обаче той продължаваше да стои неподвижно на едно място и да разглежда резбованите дървени скулптури, разположени покрай стената под стълбището. Алегорични фигури, останали от времето, когато дори езикът е бил друг. И представа си нямаше какво представляваха. Изведнъж му се зави свят. „О, по дяволите - помисли си той. - Виенето на свят е лошо.” Обърна се към вратата и я отвори.
- Знаете ли какво ви издаде? - попита Фелиша Стоун. Нямаше желание да злорадства. Искаше й се Невинс да каже поне нещо, защото до показалата се отпред къща на семейство Крансос имаше поне още километър път. След като Сингсакер бе изчезнал в гората, се бе възцарила тишина, която й действаше на нервите.
Невинс не й отговори.
- Казахте, че не сте добре запознат с книжния свят на Скандинавия и излъгахте. Защо? Може и да не знаете, но хората най-често се издават именно с дребна и излишна лъжа. Дори имам подозрението, че те искат да бъдат хванати. Нали именно вие ми показахте надписа с името на Кнютсон, който непременно щеше да ни доведе в Норвегия. Искахте да си поиграете на котка и мишка с полицията ли, Невинс?
Невинс продължаваше да върви мълчаливо до нея. Белезниците не даваха излишна свобода на ръцете му. Фелиша го водеше, като го държеше само за ръката над лакътя, и не се притесняваше да не избяга. Тук той бе на чужда територия, както и тя. Бяха изминали порядъчно разстояние, когато той реши изведнъж да прекъсне мълчанието си.