Кралят на зимата
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 9545842003
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
Блейдиг, старейшината изпратен от крал Бан, пътуваше с нас. Той недоволстваше, че Артър беше изпратил толкова млад военачалник, но Каван изръмжа, че този военачалник беше убил повече мъже от самия Блейдиг и тогава Блейдиг престана да мърмори срещу възрастта ми. Продължи обаче да се оплаква, че отрядът бил много малък, а франките били гладни за земя, добре въоръжени и многобройни. Блейдиг смяташе, че трябваше да сме поне двеста души, защото шестдесет мъже щели да бъдат капка в морето.
Първата нощ прекарахме в залива на някакъв остров. Вълните бучаха в открито море, а на брега на залива се бяха събрали и крещяха срещу нас парцаливи мъже, които от време на време пускаха стрели срещу корабите, но разстоянието беше твърде голямо. Капитанът на нашия кораб се страхуваше, че се задава буря и принесе в жертва едно яре, което бе взел на борда точно за тази цел. Той напръска носа на кораба с кръвта на умиращото животно и до сутрината вятърът утихна, но над морето се беше появила гъста мъгла. Никой не би излязъл в открито море в такава мъгла, затова останахме в залива още едно денонощие. На втората сутрин небето се беше изчистило и греблата понесоха корабите на юг. Денят ни се стори много дълъг. Минахме покрай някакви ужасни скали, върху които стърчаха останките на потънали кораби. Привечер надигащият се прилив и топлият ветрец помогнаха на умрените ни гребци и корабите навлязоха в устието на една широка река, където акостирахме. Бяхме посрещнати от едно ято лебеди, което беше добро предзнаменование. Наблизо имаше крепост и брегът на реката бързо се изпълни с въоръжени мъже, готови да се бият с нас. Но Блейдиг им обясни, че идваме като приятели. Тогава мъжете ни поздравиха на британски. Залязващото слънце позлатяваше с лъчите си водовъртежите и вълничките на реката. Миришеше на риба, на сол и на хайвер. Край рибарските лодки на брега висяха черни мрежи, окачени на колове, под съдовете със сол пламтяха огньове, кучета тичаха напред назад и лаеха срещу нас, а от близките колиби дотичаха деца да погледат как цапаме в плитката вода, за да стигнем до брега.
Първи слязох аз, понесъл своя щит с изобразената върху него мечка на Артър. Но щитът беше обърнат, а когато стигнах до сушата, забих върха на копието си в пясъка и отправих молитва към моя покровител Бог Бел и към Манауидан, Бога на морето — молех ги някой ден да ме върнат отново при моя господар Артър в благословената Британия.
Бях чувал да разправят, че няма по-красив град от Инис Трийбс, че дори Рим и Йерусалим отстъпвали на Инис Трийбс по красота. Е, аз не съм виждал Рим и Йерусалим, но видях Инис Трийбс и си мисля, че това което говорят за него може и да е истина. Този град бе пълен с чудеса, той беше най-хубавото място, което някога бях виждал. Беше построен върху стръмен гранитен остров, разположен в широк и плитък залив, който можеше да ври и кипи, вятърът можеше да вие, но в Инис Трийбс винаги беше спокойно. В летните горещини над залива се носеше омара, но вътре в столицата на Беноик сякаш винаги беше прохладно. Гуинивиър би харесала Инис Трийбс, защото тук се ценеше всичко старо и красиво.
Римляните са били в Инис Трийбс, разбира се, но не бяха изградили крепостна стена около него, само бяха построили две вили на върха. Вилите все още си стояха там. Крал Бан и кралица Илейн ги бяха съединили и бяха издигнали нови постройки с материали, откраднати от римските сгради в околността — колони и пиедестали, мозайки и статуи. В резултат върхът на острова беше увенчан с просторен светъл дворец, където всеки полъх на вятъра издуваше бели ленени завеси. До острова най-добре се стигаше с лодка, но имаше и нещо като понтон, който бе заливан от морето при всеки прилив, а отливът често оставяше върху него опасни подвижни пясъци. Пътеката от дървени трупи беше белязана с върбови пръчки, които приливите винаги отнасяха и само глупак би се опитал да мине оттам без да наеме някой местен водач да го преведе през опасните подвижни пясъци и оттичащи се потоци. При отлив Инис Трийбс изникваше от водата и оставаше заобиколен от истинско море от пясък, а при прилив, когато духаше силен западен вятър, градът приличаше на чудовищен кораб който неустрашимо пореше вълните на непокорното море.