Небесносини грехове

- Анита - подкани ме Ашър.

Погледнах го, но този път можех да го гледам в очите, само че взирането в тези невероятни очи не бе много по-безопасно от взирането в това невероятно тяло.

- Ти ми заяви, че ме желаеш в себе си, доколкото помня. И когато оголих шията ти, ти изрече: „Да, Ашър, да!".

- Помня какво съм казала.

- В такъв случай как е възможно да си ми ядосана за това, че направих каквото поиска? - Той направи три големи крачки към мен и аз се дръпнах. Движението го накара да спре. - Как може да ме виниш за това?

- Не знам, но е така. Нечестно е, или може би не точно нечестно, не знам, но те обвинявам.

Тогава Жан-Клод проговори, а гласът му беше като въздишка на вятъра пред самотна врата.

- Само ако се беше въздържал, mon ami, сега дори можехме да сме заедно в банята.

- Не съм сигурна за това - възразих. Гласът ми прозвуча ядосано и бях доволна.

Жан-Клод ме погледна с тези синьо-черни очи.

- Да не би да твърдиш, че би могла да откажеш такъв дар, след като веднъж вече си го опитала?

Този път не се изчервих, а пребледнях.

- Е, сега вече е спорно, нали, защото той измами. - Посочих към Ашър за подраматичен ефект.

Той ме зяпна с отворена уста.

- Как така съм измамил?

Жан-Клод отново държеше главата си с ръце.

- Ma petite не разрешава върху нея да бъдат използвани вампирски номера. Гласът му се приглушен, но необяснимо ясен.

Ашър местеше поглед между нас.

- Никога?

Жан-Клод отговори без да мърда, а главата му все още бе върху ръцете му.

- В повечето случаи, oui.

- Значи тя никога не те е усещала така, както е писано да бъдеш усещан -отвърна Ашър, а в гласа му имаше меко удивление.

- Това е нейн избор - обясни Жан-Клод и вдигна бавно лицето си, така че да мога да срещна този син поглед, в който имаше нещо подобно на гняв.

Не разбирах целия разговор и не бях убедена, че искам, така че го игнорирах.

Винаги съм била дяволски добра в игнорирането на това, което ме кара да се чувствам неудобно.

- Мисълта ми е, че Ашър използва вампирски номера върху мен. Направил е нещо, което да замъглява начина, по който разсъждавам относно него. Сега няма да знам, никога няма да знам, дали това, което усещам е истинско или е номер. - Ето, сега усещах морално превъзходство, поне по отношение на този въпрос.

Жан-Клод направи жест с ръце, сякаш, за да каже „Виждаш ли, казах ти!". Физиономията на Ашър започна да губи гнева си и да придобива тази безизразност, в която и двамата ги биваше толкова много.

- Значи е било просто лъжа.

Погледнах ги.

- Кое е било лъжа?

- Че искаш да бъда с теб и Жан-Клод.

Намръщих се.

- Не, не беше лъжа. Наистина го мислех.

- В такъв случай този гаф не променя нищо - заяви той.

- Ти си игра със съзнанието ми. Не мисля, че това е просто гаф. Смятам, че е дяволски сериозно. - Ръцете ми бяха върху бедрата, по-добре отколкото да ги притискам към себе си, за да си попреча да докосвам когото и да било. Прегърнах гнева, защото той ги караше да изглеждат по-малко красиви. Разбира се, той караше и всичко останало да изглежда по-малко красиво.