Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
— Тес, кажи ми! Веднага!
Сърцето ми бие лудо в гърдите. Не искам да му казвам, защото в мига, в който го направя, ще стане истина.
Но всъщност, кого заблуждавам? Това е истината, независимо дали ще му кажа или не.
Така че поемам дълбоко дъх и изригвам всичко: за паспорта, за визата, за пътуването до Индия, за компанията, която виси на косъм.
— И всичко това е заради мен, защото… защото направих грешка! — вия аз.
Изражението му е сериозно. През цялото време ме слуша мълчаливо.
Над веждата му се появява бръчка.
— Трябва да има начин да се оправи — казва и клати глава. — Трябва да има.
— Няма. Посолството затваря в четири и половина и дори да успея да стигна дотам, те няма да сложат визата веднага, прекалено късно е…
— Никога не е късно да поправиш нещо — отвръща Фъргюс, а гласът му е спокоен и твърд. Пристъпва, отключва велосипеда си и се обръща към мен.
— Качвай се!
Гледам го неразбиращо.
— Моля?
— Отиваме в посолството.
— Какво? Двамата ли? Но тук е само един велосипед?
— Ще седнеш отзад.
Гледам го ужасено.
— Не е ли опасно?
— Много — кима той и разкопчава каската си. — Сложи я.
Колебая се. Не искам да рискувам да се возя на багажника на велосипед. Но не мога да сторя нищо. Ако има и най-мъничка надежда да поправя нещата, трябва да я използвам. Дори е цената да бъда размазана под гумите на някой автобус.
— Хайде, идвай! Бързо!
Закопчавам каската на Фъргюс и се мятам на седалката.
— Мислиш ли, че ще стигнем навреме? — въздъхвам, докато той натиска педалите.
— Мога да стигна до гара Виктория за половин час! — Поглежда часовника си. — По дяволите, имаме по-малко от двайсет минути преди посолството да затвори.
— Ще успеем ли?
— Дръж се здраво, защото ще трябва да установим това — вика той, и като натиска педалите се понасяме по улицата.
Господи, сигурно ще умра! Да, знам, и това ще стане някой ден. Само че този път ще бъдем двамата — аз и Фъргюс. Смачкани и деформирани до неузнаваемост под гумите на тежък камион. Или на колата, която неочаквано спира пред нас и ние също трябва да набием спирачки и да свием встрани…
Уух!
Докато се вкопчвам в живота си и прегръщам плътно Фъргюс пред мен, той успява да прекара велосипеда на безопасно разстояние от нея и се вмъква в една странична уличка. Очевидно е истински професионалист. Не само, че е невероятно трениран — кълна се, никога не съм виждала такива мускули на прасците!, те работят буквално като бутала, но също така сякаш има имплантирано човешко джипиес устройство. Шмугва се в странични алеи, кара на зигзаг по задни улички, прекосява Лондон като сребрист куршум, оставяйки зад гърба си заклещения в трафика транспорт.
Залепена в прегръдка до него, гледам как асфалтът под нас лети. Ужасена съм. Никога не съм поемала рискове. Не обичам опасностите. Аз съм от хората, които моментално си слагат колана, когато седнат на задната седалка на таксито. Всички знаят, че така трябва, но кой го прави?
Аз. Аз го правя.
И все пак в същото време страхът не ми дава да мисля за визата. За това какво ще се случи, ако не стигнем навреме.
При тази мисъл, изпитвам поредната вълна от паника. Ако умра, поне ще избегна съдбата, която ме очаква в „Блексток&Уайт“, успокоявам се. Никога няма да мога да погледна сър Ричард в лицето, никога няма да мога да погледна останалите служители, когато чуят за моя непростим пропуск…
Не, престани! Това няма да се случи, казвам си уверено. Не може да се случи! Ще стигнем навреме!
След като пресичаме Хамърсмит Бридж, тръгваме по крайбрежния булевард в Челси, който следва Темза, която се вие през Лондон. От време на време слънчеви лъчи пронизват тежките облаци и всеки от тях отскача от водата, която е като осветен дисплей. Отправяме се на изток, свистейки през тапата в трафика, преди да отцепим напряко към Виктория и Бъкингамския дворец.
Няма нито миг колебание. Фъргюс прави това по цял ден и познава града като дланта си, подминавайки градинки, площадчета, заобиколени е железни огради, бели къщи или величествени сгради, издигащи се високо над подредения в ниското град. Забравете за туристическите обиколки с открити автобуси на два етажа: ето така трябва да се обиколи и разгледа Лондон! Сега разбирам защо обича да кара колело — защото градът е живо и дишащо същество, и ти си част от него.