Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
Но аз оставам тук. Мислейки за съдбата, която ме очаква като се върна в офиса. За това как ще трябва да призная на сър Ричард какво съм сторила. Сърцето ми потъва при тази мисъл. Най-лошото е, че той няма да се ядоса, той е прекалено добър и любезен човек, ще бъде само тъжен и разочарован, което е много, много по-лошо. Бих предпочела да ми крещи. Заслужавам си го! Предадох го. Предадох всички.
— Тес?
Един глас прекъсва мислите ми. За миг осъзнавам, че Фъргюс е до мен, но отново чувам гласа, този път по-високо.
— Тес!
Осъзнавам, че не е той и се обръщам. От няколко крачки ме гледа мъж, облечен в яке е качулка, обшита с кожа и една от онези шапки, които покриват ушите. Гледам го няколко мига, сетне неочаквано го познавам.
— Али!
Разбира се, това е Али от компютърния сервиз. Не съм го виждала, откакто си взех лаптопа, когато изляхме сърцата си един пред друг. Той идва към мен и ме прегръща.
— Какво правиш тук?
— Дойдох да посрещна сестра си след работа, ще излезем да хапнем нещо навън. Ще се срещнем и е родителите ни — добавя, но изглежда нервен.
— Това е чудесно, Али — усмихвам се окуражително. Знам колко важна е за него подобна среща. — Сигурна съм, че ще мине добре.
— Да, затова вземам сестра ми — да играе ролята на жив щит — позволява си да се усмихне и той. — Хей, Рупинда — вика към едно момиче е червено палто, което охраната пропуска да излезе. — Ела да се запознаеш с моята приятелка Тес и… — той посочва към Фъргюс с глава и снишава гласа си: — Това той ли е?
— О, не — отвръщам бързо, осъзнавайки объркването. — Това е Фъргюс, той е просто приятел.
— Здравейте! — усмихва ни се едно красиво индийско момиче, докато сваля ръкавиците си и идва към нас. — Приятно ми е да се запознаем. — Тя учтиво подава ръка.
— На нас също — отговарям, забелязвайки приликата между Али и сестра му. — А това е… — тъкмо се каня да кажа „Фъргюс“, когато момичето неочаквано надава лек вик, отдръпва ръката си и я слага върху устните си.
— Рупи? Какво има? — лицето на Али изразява загриженост. — Какво ти стана?
Но тя сякаш си е глътнала езика. Черните й очи святкат, клати глава напред-назад и сякаш не може да повярва на очите си.
— Рупи! — повтаря Али и минава на някакъв друг език — сигурно пенджаб.
— Добре ли е? — пита Фъргюс.
— Не знам — клатя глава и гледам Рупинда, която стои на паважа като закована.
При звука на гласа му, тя сваля ръката си от устните, отваря уста и най-сетне произнася:
— Това е той!
— Кой? — питам удивено аз.
Момичето вдига ръка и сочи директно Фъргюс с пръст, все едно е видяла призрак.
— Мъжът от рекламата.
— Рекламата? Каква реклама? — повтаря объркано Али.
Очите на Рупинда се овлажняват, стават стъклени и изведнъж ми става ясно, че това не е от ужас, а от възторг и вълнение.
„… ще стигнем до дъното, до тези частици, които се нуждаят от…“ — започва да рецитира тя, повтаряйки с благоговение текста на рекламата — „… внимателно, но силно, и още, и още…“
Гледам Фъргюс с изумление. Той става червен като цвекло.
— Вие сте играл в рекламен клип? — произнася накрая Али, осъзнавайки бавно нещата.
— За тоалетна хартия — кима Фъргюс и изглежда засрамен.
— Той е актьор — вметвам аз.
— О, мили боже, обичам те! — изведнъж Рупинда се връща към живота. — Гледала съм тази реклама милион пъти! Онзи епизод с котенцето, толкова е сладко…
— Мисля, че си имаш почитателка — шепна на Фъргюс, а устните ми са готови да се разсмеят.
— Благодаря, радвам се, че ви е харесало — мърмори Фъргюс.
— Просто не мога да повярвам, че ви срещам — продължава индийката, като въздиша и го гледа влюбено.
— Най-голямата ти почитателка!
Фъргюс изглежда объркан, пристъпва неловко от крак на крак и оправя косата си, докато очевидно нещо му идва наум. Като изправя рамене и оставя косата си, той я заслепява с усмивката, която обикновено вкарва в действие за всички момичета и офиса. Наричам я неговата „специална сваляческа усмивка“.
— Значи работите тук? — пита, а гласът му неочаквано е паднал няколко октави по-ниско. Звучи секси.
Гледам го изненадано. Какво става? Какво е намислил?
— Ами… да — кима Рупинда, която видимо трепери и това няма нищо общо с ниските температури.