Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
— Разбира се — кимам. Мисля за Ким и отдавна планираната й ваканция в Ибиса, за момичето от счетоводството, което има бебе, за Джон от маркетинга, който наскоро се ожени и си купи къща.
— О, Тес, и още нещо.
Обръщам се.
— Току-що прегледах документите за пътуването си и всичко изглежда в ред, само паспорта ми го няма. Знам, че е бил изпратен в посолството за виза, така че трябва да си го получила.
— Отивам да го потърся — отвръщам уверено. — Най-вероятно е в чекмеджето или в кутията за входящи писма.
— Ако не се е загубил по пощата — смее се той.
— Да — смея се и аз.
Напускам офиса му и се връщам на бюрото си, за да намеря паспорта. Да си призная, толкова много неща се случиха през последните няколко седмици, че не мога да си спомням дали го изпратих в посолството, но трябва да съм, тъй не виждам розовото листче на монитора ми. Свалям ги само когато онова, за което ми напомнят, вече е изпълнено. Може да не е най-правилната система за организиране на работата, но при мен действа перфектно.
Така че, ако не съм изпратила паспорта в посолството, листчето все още ще е там. И понеже не е, насочвам цялото си внимание към кутията е входяща поща.
Ровя известно време в нея, но от паспорта няма никаква следа. Странно. Чудя се дали от посолството са ни го върнали? Боже, надявам се да е така. Започва да ме обзема тревога. Бързо пропъждам мисълта и започвам да ровя в купчините документи върху бюрото си. Винаги плащам допълнителна такса за експресно изпращане и връщане по куриер. Така че не може да се загуби, трябва да е тук някъде.
С крайчеца на окото си забелязвам нещо розово. Парченце, почти скрито между монитора и дупката, в която влизат всички кабели. Чувствам как по гърба ми пропълзяват ледени бодлички. Какво е това? Опитвам се да пъхна пръсти, но то сигурно се е заклещило. Грабвам една линийка и се опитвам да го измъкна. Ледените иглички продължават да пълзят по гърба ми, но не им обръщам внимание. Не, това не е нищо! Най-вероятно е някоя стара бележка. Или нещо, което е паднало. Нищо важно.
Да, ама не. Това е точно напомнящото листче за виза.
Цялото смачкано и скъсано на местата, където съм се опитвала да го измъкна, но определено е розово. Устата ми пресъхва, опитвам се да преглътна и го изглаждам.
И гледам собствения си почерк с удивление и недоверие.
Виза
Само една дума, която изглежда така невинно, но е достатъчна, за да ми се завие свят. О, не! Моля те, боже, кажи ми, че греша. Моля те… кажи ми… не мога дори да довърша молитвата си и ме обзема паника.
Добре, хайде, успокой се, нареждам си строго. Да не бързаме със заключенията. Тъй, намерих бележката. И какво от това? Това е моята смешна система за организация на работата! Да лепя листчета върху екрана на компютъра, които да ми напомнят какво имам да върша. Е, това не значи, че не съм си свършила работата, нали? Направила съм една дузина визи за сър Ричард. Наистина, признавам, че винаги съм ги изпращала в последната минута в посолството, но никога не съм забравяла.
Опитвам да се фокусирам, но умът ми не спира да прескача. Не мога да мисля правилно. Търсиш паспорта му, момиче, напомням си строго. Да, разбира се, трябва да намеря паспорта на сър Ричард, да проверя, че визата е сложена и да престана да се тревожа. Това е същото, както когато изпаднах в паника, че съм изгубила ключовете си, а те през цялото време са били в чантата ми. Само че не можех да си събера мислите и да търся спокойно. Същото ще стане и с индийската виза, убеждавам сама себе си.
Започвам да изпразвам съдържанието на чекмеджето на бюрото си. Точно насред това мое действие вещицата Уенди влиза и прави някакви коментари за състоянието на бюрото ми, и как „подреденото бюро говори за подреден ум“, но аз не й обръщам внимание. Прекалено съм заета да се ровя сред купчина боклуци… пакетче суха супа… резервен чифт чорапогащи… мини комплект за шиене… плик с някакви формуляри в него… О, боже! Ето го! Паспортът на сър Ричард!
С огромно облекчение го вадя и започвам да го прелиствам. Пълен е с визи от всички негови задгранични пътувания. Китай… Хонконг… Австралия… Останалите страници са празни.
Не, това не може да е истина. Сигурно съм я пропуснала, защото много бързам. Започвам отначало. Този път бавно, страница по страница. Стигам до края.
Няма виза. Няма виза за Индия.