Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
— Не мога да изоставя сър Ричард.
Всички погледи се насочват към мен, а Себ отпива от виното си.
— И какво искаш да направя? Да сменя полета? — усмихва се подигравателно на предположението си.
В този момент осъзнавам цялата истина за това, че никога не говорим за моята работа е него — защото той винаги прави така, че да изглеждам незначителна в сравнение с неговата мегауспешна, космическа кариера.
— Да… точно това искам — отговарям спокойно, но твърдо.
За миг никой не продумва, сетне Крис се изцепва:
— Ей, пич, май ще ни напуснеш? — и цупи долната си устна като наказан ученик.
— Щом Тес трябва да се върне, значи трябва — съгласява се Себ, но виждам, че стиска зъби и е много недоволен.
— А не може ли ти да останеш? — предлага Ана, като гледа само в него. Сякаш се радва, че аз ще си отида.
— Ана е права, мога да летя и сама — казвам равнодушно. — Не е проблем. — Правя опит да огранича щетите. — Не искам да развалям уикенда ви.
Но той вече е взел телефона си и набира номера.
— Ало, „Бритиш Еъруейс Екзекютив Клъб“? Трябва да сменя резервацията си…
31.
Оказва се, че всички полети са пълни и трябва да изчакаме до следващата сутрин. Което значи, че Себ е щастлив, но аз пристигам в офиса със закъснение и трябва да работя и през обедната почивка, за да се справя с всички имейли.
Включително и тези от Фъргюс.
Пред последните 24 часа той е верен на думата си и не се предава. Всъщност той и моята алтер его Сара си обмениха поне дузина писма. Трябваше да ги проверявам в интернет кафето, на летището, веднага след като се прибрах, а сега и на работа. Беше много мъчително.
И се оказва много притеснително. С безпокойство и тревога влизам във фалшивия си акаунт. Виждам, че във входящата кутия ме чака още едно писмо от Фъргюс. Не мога просто така да престана да му отговарям. Опитвах се да го спася от чувството, че е отхвърлен. В края на краищата никой не познава по-добре от мен това чувство, но вместо да оправя нещата, изглежда ги влоших още повече.
Започвам да чета писмото му, това е десетото за днес.
„Скъпа Сара, пак съм аз…“.
Стомахът ми се свива. Без да искам се бях забъркала в кибер връзка. При това с човек, когото смятам за свой добър приятел. Господи!
Поради което трябва да престана веднъж и завинаги, решавам, докогато свършвам четенето. Понякога скалпелът е най-доброто лекарство, и това е. Фъргюс ще бъде силно разочарован, но е за негово добро. С натежало сърце започвам да пиша отговор…
Точно натискам „изпрати“, когато получавам съобщение от сър Ричард. Иска да ме види. Много бързо отивам до офиса му и заварвам вратата открехната, той седи зад бюрото си, а обикновено милото му изражение е заменено от гробарска физиономия. О, боже! Сигурно ми е сърдит задето закъснях тази сутрин.
— Преди да кажете нещо, мога да обясня — изпреварвам го и започвам да нареждам, без да спирам. — Моят приятел ме заведе на ски във Франция, беше изненада, само че не ми каза предварително, че ще се върнем днес, и когато го накарах да смени полета, всичко бе заето, нямаше нито едно свободно място, така че успях да стигна дотук малко преди обед, но тази вечер ще остана до късно и ще наваксам времето, което пропуснах…
— Благодаря ти, Тес, сигурен съм, че ще го направиш — усмихва се сър Ричард, — но не това е причината, поради която те извиках.
— Не е ли? — гледам го объркано. — Но…
— Моля те, затвори вратата и седни — казва, като сочи стола срещу себе си.
Тонът му е сериозен и аз, кой знае защо обзета от нервност, затварям вратата и едва присядам на крайчеца. Умът ми блуждае. Обикновено в такива ситуации онова, което очакваш, е, да си загубиш работата, но аз вече го знам.
— Преди всичко мога ли да бъда сигурен, че всичко, което чуеш в тази стая, няма да излезе от нея? — пита сериозно той и намества очилата си.
Едва сега забелязвам, че не носи старомодните рамки от коруба на костенурка, а нови, с модерен дизайн.
— Ами, да… разбира се — кимам също сериозно.
Боже, чудя се какво ли смята да ми каже? Неочаквано се сещам. О не, моля, само не ми признавай за пристрастяването си към онлайн-порно! Чувствам прилив на паника, докато той се кашля и ми се иска да затворя очи.