Да започнем отначало

Той отново млъква, сетне си поема дълбоко въздух.

— „Блексток&Уайт“ е в голямо затруднение, Тес.

Подскачам.

— Затруднение? — повтарям. Може да не съм от най-големите бизнес умове. (Веднъж участвах в един разговор между Себ и негови приятели, за footsie, които искрено се забавляваха, когато им разказах как, когато за първи път се срещнах с родителите на гаджето ми в гимназията, се опитвах да флиртувам с него, като търках крака си в неговия под масата, а по-късно се оказа, че това бил кракът на баща му. Само по себе си това бе доста смущаващо, но стана още по-лошо, когато осъзнах, че те говорели за FTSE49.) Обаче затруднението си е затруднение, както и да го преведеш.

Сър Ричард кима сериозно.

— Въпреки това успях да избегна някои съкращения, но не съм сигурен колко дълго ще продължи това при сегашните тенденции на пазара, затова пътуването ми до Индия утре е критично важно. Индия е един от най-големите пазари на хоризонта, и на фона на ставащото в Европа, те отбелязват нарастване на пазара на алкохолните напитки с двуцифрено число през последните две години. Ако пътуването ми е успешно и успеем да сключим сделка е един от основите играчи, това може да спаси „Блексток&Уайт“ за следващите сто и трийсет години.

Той ме гледа, очите му блестят и за няколко мига мога да кажа, че вижда бъдещето на компанията блестящо и успешно, и че наистина вярва, че може да обърне късмета.

— Вероятно не бива да ти го казвам, Тес — продължава с усмивка той, — но като мой личен асистент и опора през изминалата година, мисля, че работихме добре заедно като отбор. Знам колко много работа свърши ти, за да организираш това пътуване, и преди да тръгна утре, просто исках да знаеш, че наистина го оценявам.

— О, благодаря, няма защо! — изчервявам се от комплимента.

— Не, аз ти благодаря, Тес! Това не е просто още едно бизнес пътуване, това е много повече, и чувствам, че трябва да знаеш, колко значителни са били твоите усилия, а аз трябва да ти благодаря за времето, което отдели за това. Особено в този така… как да кажа?… Така преходен период в личния ми живот — добавя тромаво и с неудобство той.

— О, не, не го споменавайте, просто си вършех работата. — Опитвам се да не мисля за случая, когато го изненадах преди две седмици на дивана, смачкан и небръснат. Да ви призная честно, струва ми се, че е било преди много време. Оттогава той е променен и сякаш е възвърнал младостта си — все едно е друг човек.

— Ще ми липсва тази компания, но ще намеря утеха във факта, че ще я оставя в най-доброто състояние от всякога.

— Знам, че ще го направите — усмихвам се. — Имам ви пълна вяра. Всички имаме.

— Чудесно.

Той се опитва да стане, което приемам като знак за край на разговора и също ставам.

— О, и още нещо. Бих предпочел да си остане между нас. Не искам хората да се тревожат за работата си, особено когато сме в рецесия. Ей, богу, кълна се, че няма да я загубят.