Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
— Това си е чист мързел — успокоявам го аз. — Не го приемай лично. Не си виновен ти, просто моментът не е подходящ.
Той кима замислено.
— Май си права — съгласява се тихо.
— Не знаеше ли? Ние, жените, винаги сме прави — опитвам се да вдигна настроението му.
Успявам. Изражението му се променя и той се засмива гласно. Като го чувам, ме обзема огромно облекчение. Въпреки опасенията ми, накрая всичко се нареди. Сър Ричард отива в Индия и спасява компанията, а аз спасих Фъргюс от разбито сърце. Всичко е добре, когато завършва добре.
— Да ти призная истината, тя ми направи голяма услуга — казва неочаквано той.
— Услуга? — чудя се за какво говори. — Как?
Той дъвче замислено долната си устна.
— Не ме разбирай погрешно, когато Сара ми писа за пръв път… не можех да повярвам, че отговаря на моята обява. Какъв късмет! Мислех си, че това е съдба, а след това, когато писа, че заминава за Тайланд… ами, признавам, че бях объркан… — Той спира смутено и въздиша. — Но откакто публикувах съобщението в „Пропуснати връзки“, се случиха толкова много неща, а благодарение на нея осъзнах, че не бях честен със себе си, и с нея…
Изчаквам минута. Наблюдавам го, чувствайки се неловко. Мислех, че знам какво мисли той, но сега, докато седя тук, изведнъж ми хрумва мисълта, че може би съм грешила.
— Така ли? — питам, без да съм особено сигурна.
— Да — признава той, като клати глава. — Не бях честен, а тя не го заслужава. Сара беше откровена с мен и аз исках да бъда такъв с нея. Да й обясня всичко. Поради това й писах за последно.
Замръзвам. Писал ми е!
— Кога? — опитвам се въпросът да звучи небрежно, но мозъкът ми ще избухне. Не съм получила писмото му! Кога го е пратил? Какво е написал в него?
Той свива рамене.
— О, точно преди да те видя в офиса…
Ето защо не съм го получила. Бях прекалено заета и отчаяна заради проблема е визата на сър Ричард. Сигурно все още си седи във входящата ми поща. Непрочетено. За част от секундата се сещам, че трябваше да послушам Себ, който толкова пъти ми каза да си купя айфон. Сега щях да изтичам в тоалетната и да прочета имейлите си, вместо да седя и да се чудя защо, за бога, трябва да ми благодари и какво трябва да ми обясни.
— Но, както и да е, всичко е минало. Никога повече няма да я видя — казва и маха с ръка Фъргюс. — Така че, хайде, кажи какво да бъде? Още вино?
— Ммм… да, моля… — усмихвам се, като изтривам съмненията и ги замитам под килима. Той е прав, всичко е в миналото. За какво трябва да се тревожа?
— Дойде и нашият ред — усмихва се весело той и се обръща към барманката, преди да извика: — Боже, това не е възможно!
Гледам Фъргюс, чиято усмивка замръзва, сетне поглеждам накъде гледат очите му.
И сякаш някой пуска нещо много тежко върху гърдите ми.
Защото…
О, боже, не може да бъде…
Може.
Пред нас, в другия край на бара, седи тя.
Момичето от кафенето.
За миг всичко спира. Сякаш съм натиснала бутон „пауза“ на дивидито и всичко замръзва. Времето спира и аз имам странното усещане, че съм излязла от тази сцена, че гледам отгоре и виждам невероятното стечение на обстоятелства, невероятната върволица от събития, които трябваше да се случат, и които не сме в състояние да предотвратим. Задържам дъха си. Удължавам тази част от секундата, която разделя живота на „преди“ и „след“.
Сетне неочаквано някой натиска бутона и действието продължава.
И, разбира се, настъпва катастрофата.
— Сара!
— Фъргюс, почакай — но преди да успея да го спра, той вече застава пред нея. Втурвам се към него.
— Мислех, че съм те загубил! Мислех, че вече си заминала!
Говори несвързано, с радостно недоверие, че я вижда, докато момичето го гледа изумено и нищо не разбира.
— Извинете, познаваме ли се? — тя поглежда несигурно към приятелката си, която също стои втрещена.
— Това съм аз, Фъргюс. — Той почервенява като цвекло. — Извинявай, трябваше първо да се представя.
Тя го гледа объркано и се опитва да си спомни, но в същото време стига до заключението, че няма начин да забрави такъв привлекателен ирландец, и че той или е пиян, или си прави някаква смахната шега, но и двете предположения не й харесват.
Фъргюс обаче е прекалено зает да се усмихва от ухо до ухо, за да забележи всичко това. Той е толкова щастлив да я види отново! Толкова развълнуван. Сърцето ми бие някъде в ботушите. О, боже, какво направих? Какво направих?