Да започнем отначало

— Да, всичко е наред — усмихвам се, преди да му пожелая лек полет и да се отправя към местния пъб.

Където съм си уговорила среща с Фъргюс, който за първи път, откакто се познаваме, е оставил велосипеда си вкъщи и е дошъл е автобус.

— Да караш под въздействието на алкохол не е добра идея! — смее се той, когато си поръчваме първите питиета. — Наздраве за Индия! — вдига чашата си с бира.

— И за това, че сме още живи след твоето надбягване в лондонския трафик! — добавям, като чукам чашата си с неговата.

— Я стига! Ти си беше добре, аз бях без каска — протестира той, като отпива голяма глътка „Гинес“. — Рискувах живота си за теб!

Знам, че се шегува, но когато думите стигат до съзнанието ми, осъзнавам какво точно направи за мен и това въобще не е шега.

— Знам — казвам с огромна благодарност и за миг ставам сериозна. — Но не знам как да ти благодаря.

— Не се тревожи, още една голяма бира ще бъде достатъчна — отпива той остатъка от течността до дъно.

— Съгласна съм! — смея се, докато обръща празната чаша.

Всичко в мен жужи от щастие, без да броя чашата вино. Изпила съм само една, но тя вече се е качила и е замаяла главата ми, така че се чувствам леко пийнала. И решавам да се напия, при което се обръщам към бара, преди да изразя възмущението си.

— О, не! Виж каква опашка има! — чак сега забелязвам, че кръчмата се е напълнила е обичайните тълпи след работа. Претъпкано е, на бара има опашка от хора, които размахват десетачки. — Погледни, никога няма да ми сервират!

— Не се тревожи, познавам барманката — смее се Фъргюс. — Сега ще ги уредя.

— В замяна на автограф ли? — дразня го, а той се смее.

— Какво да направя, като си имам фенки — протестира той. — Ти какво ще пиеш? Същото ли?

— Не, нека аз да платя. Не мога да те оставя да правиш всичко.

— Добре, щом настояваш. Но ще дойда с теб, за да ти помогна да ги донесеш.

— Мога и сама, имам две ръце.

— Ами ако искам и солени фъстъци?

Започвам да се смея.

— Добре, предавам се. — Двамата с мъка си проправяме път към бара. Боже, наистина е претъпкано.

— Между другото, със Сара всичко свърши…

— С кого? — забелязвам празно място и бързо се вмъквам в него. — О, твоята пропусната връзка, разбира се. — С кризата около визата напълно бях забравила за нея, но сега се сетих.

— Тя ми писа, че плановете се променили в последната минута и че моментално заминава за Тайланд. — Пъхайки се до мен, Фъргюс обръща лице. — Каза още, че нямало да ми праща повече имейли, тъй като в резервата за слонове нямало интернет, нямало телефон, нямало дори обикновена поща. Абсолютно нищо.

Това беше текстът на моя последен имейл и, колкото и да се страхувах, че ще го нараня дълбоко, трябваше да го напиша. Нямах друг избор.