Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
Измъчваше го тревогата.
Как можеше да я остави сама сега, знаейки, че я чака нещо дори по-лошо от Атлас?
И в следващия миг осъзна, че Анабет се е чувствала така, както се чувства той сега, през всичките шест месеца, които бе прекарал в амнезия. Жегна го вина и се запита дали не е малко егоист, задето стои до нея и спори. Тя трябваше да свърши това сама. Съдбата на целия свят може би зависеше от успеха й. Но една част от него искаше да каже: „Забрави света“. Не искаше да се разделя с нея.
Пърси се загледа в мъглата. Не можеше да види нищо наоколо, но знаеше точните координати, на които се намират. Знаеше дълбочината на океана и посоката на теченията. Знаеше скоростта, с която се движи корабът, и не долавяше опасност нито от скали, нито от плитчини или каквито и да е било естествени препятствия.
Не бяха нападани, откакто корабът бе докоснал водата, но морето изглеждаше различно. Пърси бе плавал в Атлантическия и Тихия океан, дори в залива на Аляска. Това море обаче изглеждаше по-древно и по-могъщо. Пърси чувстваше дълбините около себе си. Всички велики гръцки и римски герои бяха минали оттук — от Херкулес до Еней. Чудовищата все още дебнеха в мрачните глъбини. Мъглата се бе спуснала над тях толкова плътно, че през по-голямата част от времето те оставаха заспали, но Пърси чувстваше как се размърдват в съня си като в отговор на това, че герои дръзват да минат над тях с обкованата си в небесен бронз трирема.
„Върнаха се — сякаш казваха чудовищата. — Най-после прясна кръв.“
— Не сме далеч от бреговете на Италия — каза Пърси, за да наруши мълчанието. — Остават ни около стотина морски мили от устието на Тибър.
— Отлично — каза Анабет, — утре сутрин би трябвало…
— Спри. — Внезапно Пърси усети как кръвта замръзва в жилите му. — Трябва да спрем.
— Защо? — попита Анабет.
— Лио, спри! — извика той.
Но бе твърде късно. Другият кораб изплува от мъглата като проклятие и ги удари с носа си. За части от секундата Пърси забеляза детайлите: нападаше ги друга трирема, на чиито нос бе нарисувана глава от горгона; облечени в гръцки доспехи воини, които не бяха съвсем хора, се готвеха за абордаж с извадени копия и мечове; бронзов таран на равнището на водата удари корпуса на Арго II.
Анабет и Пърси паднаха почти мигновено.
Фестус избълва струя пламък и накара дузина много изненадани воини да запищят и да скочат в морето. Повечето от нападателите обаче нахлуха на борда на Арго II. Абордажни куки се закачиха за релинга и мачтата, стоманени нокти се захванаха за дъските на корпуса.
Когато Пърси успя да се осъзнае, враговете вече бяха навсякъде. Не можеше да види всичко през мъглата и тъмнината, но нападателите изглеждаха като хуманоидни делфини или обратното, подобни на делфини човеци. Някои имаха сиви муцуни. Други стискаха мечове в перките си. Неколцина крачеха с крака, отчасти слети в едно, докато други стъпваха на плавници, които донякъде напомниха на Пърси за обувки на шутове.
Лио би алармата, след което се стрелна до най-близката балиста, но падна, повален от група крякащи делфини воини.
Анабет и Пърси застанаха гръб срещу гръб, както бяха правили много пъти досега, и извадиха оръжията си. Пърси се опита да призове помощта на вълните, за да отблъсне или дори плени вражеския кораб, но нищо не се случи. Сякаш някой се противопоставяше на волята му и контролираше морето вместо него.
Той надигна Въртоп, готов за битка, но враговете имаха смазващо числено превъзходство.
Няколко десетки воини сведоха копията си и образуваха кръг около тях, като мъдро пазеха дистанция от меча на Пърси. Хората делфини отвориха муцуните си и започнаха да писукат.
Пърси никога не бе забелязвал колко опасни могат да изглеждат зъбите на делфин.
Опита се да помисли. Може би щеше да успее да разкъса кръга около себе си и да убие няколко от нападателите. Другите обаче щяха да погубят и него, и Анабет.
Поне не изглеждаше да искат да ги убият незабавно. Оставиха Пърси и Анабет в жив капан, докато останалите воини слязоха под палубата. Пърси чуваше как чупят вратите на каютите и пленяват приятелите им. Дори другите герои да не бяха заспали, нямаха шанс срещу толкова нападатели.
Лио бе изтеглен през палубата, стенещ и почти изпаднал в несвяст, а после бе захвърлен върху купчина въжета. Под тях звуците от битка заглъхнаха. Другите или бяха пленени, или…