Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
Пърси не смееше и да си го помисли.
От едната страна на кръга воините делфини се отместиха, за да пуснат някой да мине. Той изглеждаше човек, но делфините се отнасяха към него като към лидер. Бе облечен в гръцки доспехи — със сандали, наколенници и нагръдник, изобразяващ морски чудовища. Всичко бе от чисто злато. Дори мечът му, подобен на Въртоп, бе златен, а не бронзов.
Златния — спомни си Пърси думите на гигантите от съня му. Трябваше да минат през Златния.
Но това, което го изнерви, бе шлемът на този човек. Предпазителят му покриваше цялото лице и бе изваян като лицето на горгона — с криви глиги и уродливи черти, изкривени в злобна гримаса. Златни змийски коси се спускаха около лицето. Пърси бе срещал горгони. Изображението на шлема бе много добро. Прекалено добро.
Анабет се обърна, за да застане рамо да рамо с него. Искаше да я прегърне, да я защити. Съмняваше се обаче, че тя ще оцени жеста, а и не искаше да подсказва на Златния, че Анабет му е гадже. Нямаше нужда да му дава допълнителни предимства.
— Кой си ти? — попита Пърси. — Какво искаш?
Златният воин се изсмя. С едно движение на меча си, по-бързо, отколкото Пърси можеше да види, той изби Въртоп от ръцете му и го запрати в морето.
Пърси се почувства, все едно са го удавили. Не можа да си поеме въздух от ужас.
Никой никога не го бе обезоръжавал така.
— Здравей, братко. — Гласът на златния воин бе плътен като кадифе, а акцентът му бе екзотичен като на човек, идващ от Близкия изток. Освен това звучеше странно познат.
— Винаги съм щастлив, когато ми се удаде възможност да ограбя свой брат, син на Посейдон. Аз съм Хризаор, Златния меч. А що се отнася до това, което искам… — Той обърна металната си маска към Анабет. — Ами всичко. Искам всичко, което притежавате.
XXX. Пърси
Сърцето на Пърси биеше бясно, докато Хризаор крачеше напред-назад и ги изучаваше като говеда за продан. Дузина от хората делфини останаха около тях, насочили копия към гърдите на Пърси. Останалите тършуваха из кораба, като трополяха и събаряха разни неща под палубата. Един се показа от стълбите с кутия амброзия. Друг носеше заряди за балистата под мишница и кош с гръцки огън.
— Внимателно! — предупреди Анабет. — Това е достатъчно, за да взриви и двата кораба.
— Ха! — изсмя се Хризаор. — Ние познаваме гръцкия огън, момиче. Не се безпокой. От векове ограбваме корабите, минаващи през Маре Нострум.
— Акцентът ти ми е познат — каза Пърси, — познаваме ли се?
— Нямал съм удоволствието — отвърна Хризаор и насочи озъбената горгонска маска към него. Бе невъзможно да се каже какво е изражението му под нея.
— Но съм чувал за теб, Пърси Джаксън. Младият герой, спасил планината Олимп. Ето я и твоята вярна помощница, Анабет Чейс.
— Не съм ничия помощница — изръмжа Анабет, — а акцентът му ти е познат, Пърси, тъй като звучи като майка си, която убихме в Ню Джърси.
— Акцентът му не е като на някой от Ню Джърси — намръщи се Пърси. — Коя е майка му… о!
Пъзелът се нареди. Градината на леля Ем. Бърлогата на Медуза. Тя говореше със същия акцент.
Докато Пърси не я бе обезглавил.
— Майка ти е Медуза? — попита той. — Това е гадно.
Ако се съдеше по звука, долетял изпод маската на Хризаор, сега и той се бе озъбил.
— Ти си точно толкова арогантен, колкото беше и първият Персей — каза Хризаор, — но да, Пърси Джаксън. Майка ми е Медуза. Баща ми е Посейдон. След като тъй наречената богиня на Мъдростта прокле майка ми… — Златната маска се насочи към Анабет. — Твоята майка, ако не се лъжа — после продължи: — Двете деца на Медуза бяха пленени в тялото й. Не можехме да се родим. Когато първият Персей обезглави Медуза…
— От тялото й изхвърчали две деца — спомни си Анабет. — Едното е Пегас. Другото си ти.
— Значи брат ти е крилат кон — премигна Пърси, — освен това си ми полубрат, което означава, че всички летящи коне по света са ни… Знаеш ли, нека забравим за това.
Още преди години бе научил, че не е много разумно да мисли за това кои са роднините му по божествена линия. След като циклопът Тайсън го бе приел за брат, Пърси реши, че не иска да се запознава с останалите си роднини.
— След като си дете на Медуза — попита той, — защо не съм чувал никога за теб?
— Когато брат ти е Пегас — въздъхна подразнен Хризаор, — биваш забравен. О, вижте, крилат кон! На някой пукало ли му е за мен? Не! — Той повдигна острието на меча си до нивото на очите на Пърси. — Въпреки това ще сгрешиш, ако ме подцениш. Ненапразно ме наричат Златния меч.