Огнената кралица

— Сержант! — викна Ал Хестиан и един широкоплещест мъж дотича и отдаде пъргаво чест. Лирна позна в него рицаря от тъмниците, онзи, който беше плакал, когато тя им подари живота. — Гони този страхливец, докато се строполи. И една седмица никакъв ром.

— Този би се справил добре сред лонаките — отбеляза стоящата до нея Давока.

Ал Хестиан се приближи да хване юздите на Лирна, докато тя слизаше от коня. В него личеше някаква нова жизненост, съкрушеният човек от Дупката на предателя сякаш бе подменен с образец за лорд-маршал от Кралската гвардия, какъвто, напомни си Лирна, той беше някога. Изпънатият му гръб и безупречната униформа обаче не можеха да скрият очите му — те все още говореха за човек, потънал в скръб.

— Милорд — каза тя и посочи към скалите, където Орена и Мурел нареждаха маса и столове. — Дойдох да гледам първото плаване на новия си кораб. Ще се присъедините ли към мен?

Той накара хората си да запалят фенери и да ги накачат по пръти върху скалите. Седеше сковано срещу нея, докато слънцето гаснеше и тревата зашумоля под силния вятър откъм морето.

— Как намирате новата си рота, милорд? — попита го Лирна, след като взе чашата вино, която ѝ подаде Орена.

— Смесена паплач, ваше величество. Рицари, опитващи се да възстановят честта си, и редом с тях отрепките на Кралството. Моите Черни ястреби щяха да ги изколят всичките само за ден.

— Да, ако, разбира се, не бяха премахнати. — Тя погледна виното в чашата си, тъмно кумбраелско червено със сладък аромат и дъх на мента и къпина. — Някакви дезертьори?

— Двама, ваше величество. Бяха от новопостъпилите, тъпи престъпници, ако ще си говорим честно, без ясна представа как да избегнат залавянето си. Лесно ги върнахме.

— И ги бичувахте, предполагам?

— Обесихме ги, ваше величество, пред цялата рота. — Той кимна благодарно на Орена, докато му наливаше вино. — Трябва да се дава пример.

— Така е. Бих предпочела да не пия с теб — добави тя, когато Ал Хестиан понечи да отпие от виното. Той се поколеба за миг, после остави чашата, без на лицето му да проличи и намек за обида.

Бентен, който стоеше на върха на скалата, се обърна и посочи към пристанището.

— Ваше величество.

Лирна стана и даде знак на Ал Хестиан да тръгне с нея.

Носът предлагаше отличен изглед към пристана, където пламтяха множество факли и хората се тълпяха по кея да гледат раждането на могъщия кораб на кралицата. Ковачницата беше снабдена с хелинг, стърчащ към залива, и яркото сияние отвътре къпеше водите в жълта светлина. Даже от това разстояние Лирна можеше да чуе ударите на множество чукове по блокчетата, които задържаха кораба на мястото му. После те секнаха рязко, за да се сменят със силни овации откъм кея, когато корабът се плъзна по хелинга във водата и остави след себе си диря, блещукаща като злато в светлината на факлите.

— Изглежда великолепно, не мислите ли? — попита Лирна Ал Хестиан и даде знак на Орена да донесе чашите.

Той се загледа за кратко в кораба и хлътналите му очи заблестяха едва-едва.