Милостта на Калр

— А с местните какво? Аз още ли имам дом, лейтенанта?

Тизаруат се усмихна — добре отрепетирано дипломатично изражение, до което бе прибягвала често през последната седмица.

— Всички, които живееха в Долната градина по времето, когато започнаха ремонтите, получиха официална регистрация по настоящ адрес. Стаята ви си е ваша, граждана, само е по-добре осветена и скоро ще има по-добра вентилация. — Обърна се към мен. — Имаше известни... затруднения относно инсталирането на камерите. — Всъщност имало бе една доста напрегната среща със станционна администратора Целар, тук, на този малък булевард — по онова време асансьорите още не работеха, — която Тизаруат беше уредила с цената на удивително упорство, комбинирано с количества чар, които бяха изненадали дори мен, а аз вече подозирах, че младата лейтенанта е от хората, които не се спират пред нищо. Без представители на службата за сигурност, само Тизаруат и станционната администратора. — В крайна сметка се реши, че камери ще бъдат инсталирани само в коридорите, а не в жилищата, освен ако обитателите им изрично не го поискат.

Сирикс изсумтя презрително.

— За някои дори камерите в коридорите ще са неприемливи. Но аз май по-добре да ида вкъщи и да видя какво сте направили.

— Мисля, че ще останете доволна, граждана — каза Тизаруат, все още на дипломатичен режим. — Но ако имате някакви проблеми или оплаквания, непременно уведомете мен или някоя воина от „Милостта на Калр“.

Сирикс не каза нищо, само се поклони, обърна се и си тръгна.

— Можеш да насочваш хората директно към станционната администрация — казах аз. Досещах се какво притеснява Сирикс. Тръгнах отново, а с мен тръгна и цялата ни малка процесия. Завихме зад един ъгъл и вратите на асансьора пред нас се отвориха. Станцията ни наблюдаваше.

На „Милостта на Калр“ Сейварден стоеше гола във ваната, обгрижвана от една Амаат.

— Значи флотската капитана се е прибрала по живо, по здраво — каза Сейварден.

— Да, лейтенанта — отговори Амаат от името на кораба.

На станция Атоек, в Долната градина, влязох в кабината на асансьора заедно със своите Калр и сестрата на Куетер. „Милостта на Калр“ ми показа пристъпа на колебание, обзел лейтенанта Тизаруат при мисълта — която я измъчваше не за първи път, — че не е изключено да съм наясно какви ги е вършила тук в мое отсъствие.

— Знам, че би трябвало да ги насочвам към станционната администрация, флотска капитана. Но повечето местни биха предпочели да не ходят там. Ние сме по-близо. Ние започнахме всичко това, а и живеем тук. За разлика от служителите в администрацията. — Кратко колебание. — Не всички местни са доволни от промените. Доста контрабандни стоки минават оттук. Крадени неща, забранени медикаменти. Хората, които се занимават с това, никак не са доволни, че станцията наблюдава Долната градина, пък макар и само коридорите.

Отново си помислих за Сейварден. Тя съвсем ясно бе изразила решимостта си никога повече да не посегне към кеф — наркотика, към който бе пристрастена, когато я намерих, — и засега спазваше обещанието си. Но преди това бе демонстрирала невероятна способност да си намира източници, без значение къде се намира. Добре, че я бях оставила да командва „Милостта на Калр", а не я бях довела тук, на станцията.