Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Белоризецът се усмихна и каза високо:
— Разкажете на приятелите си какво сте видели тук. Ние не сме кучета, които да храните с огризки. Ние сме тигри. Бойте се от нас. — После вдигна палката си и тълпата се пръсна, Хок Сенг и Маи — също.
Една пресечка по-нататък Хок Сенг се облегна на някаква стена, останал без дъх. Градът се беше превърнал в чудовище. Всяка улица криеше опасност.
Навътре в пресечката радио с ръчна манивела грачеше последните новини. Доковете и фабриките били затворени. Достъпът до крайбрежието бил ограничен, пускали само с пропуски.
Полазиха го тръпки. Случваше се отново. Стените се вдигаха и той не можеше да напусне града, затворен като плъх в капан. Постара се да овладее паниката. Имаше план за такива случаи. Подготвил се беше. Но първо трябваше да стигне до дома си.
„Банкок не е Малака. Този път си готов.“
Най-сетне навлязоха сред познатите коптори и миризми на гетото Яоуарат. Хлътнаха в тесните проходи. Покрай хора, които не го познаваха. Хок Сенг овладя поредния пристъп на страх. Ако белоризците се бяха сговорили с кръстниците на гетото, можеше да се окаже в опасност дори тук. Прогони тази мисъл, отвори вратата на барачката си и вкара Маи вътре.
— Справи се добре — каза ѝ, бръкна в торбата и ѝ връчи пачка от откраднатите пари. — Ако искаш още, ела пак утре.
Тя зяпна богатството, което ѝ беше дал с лека ръка.
Ако не беше такъв глупак, Хок Сенг щеше да я удуши и така да елиминира риска да го предаде заради другите пари в торбата. Прогони тази мисъл. Маи беше доказала верността си. А и той все трябваше да се довери на някого. Освен това Маи беше тайландка, нещо много полезно сега, когато жълтите карти бяха станали по-евтини и от чешърки.
Маи натика пачката в джоба си.
— Ще можеш ли да се прибереш оттук? — попита я Хок Сенг.
Тя се ухили.
— Аз не съм жълта карта. Няма от какво да се страхувам.
Хок Сенг успя да се усмихне в отговор. Момичето нямаше никаква представа, че когато целта ти е да опожариш нивата, не си правиш труда първо да отделиш плявата от зърното.
23.
— Проклетият генерал Прача и проклетите белоризци!
Карлайл удари с юмрук по парапета на терасата. Беше небръснат и некъпан. Заради блокадата на фарангския квартал вече седмица не се беше прибирал в хотел „Виктория“ и тропическата жега се отразяваше зле на облеклото му.
— Затвориха котвените площадки, затвориха шлюзовете. Забраниха достъпа до кейовете. — Обърна се и влезе в стаята. Наля си питие. — Гадни белоризци!
Андерсън се усмихна неволно, развеселен от негодуванието му.
— Предупредих те какво става, като ръчкаш кобри.
Карлайл се намръщи.
— Аз нямам нищо общо. Някой от търговското е решил да се направи на интересен и е прекрачил границата. Проклетият Джайде! — изпухтя той. — Трябвало е да се сетят, че ще стане така.
— На Аккарат ли е била гениалната идея?
— Той не е чак толкова глупав.
— Едва ли има значение всъщност. — Андерсън вдигна за наздравица чашата си с топъл скоч. — Вече от седмица градът е блокиран и не му се вижда краят. Имам чувството, че белоризците тепърва ще се развихрят.
— Недей да ми злорадстваш, ако обичаш — изръмжа Карлайл. — Знам, че и ти понасяш загуби от тази ситуация.
— Откровено казано, не ми пука чак толкова. Фабриката ми беше полезна. Сега не е. — Наведе се напред. — По-интересно ми е да разбера дали Аккарат наистина си е написал домашното, както твърдиш ти. Дали е подготвил почвата предварително. — Кимна към града навън. — Защото ми се струва, че се е надценил.
— И това според теб е смешно?
— Според мен, ако е изпаднал в изолация, ще му трябват приятели. Искам пак да се свържеш с него. Да му предложиш искрената ни подкрепа в тази криза.
— Тоест имаш по-добро предложение от предишното, заради което Аккарат те заплаши със смърт чрез разчекване?
— Цената е същата. Подаръкът е същият. Но може би сега Аккарат ще е по-склонен да се вслуша в здравия разум.
Карлайл се загледа в зеленикавото сияние на метановите улични лампи и се намръщи.
— Всеки ден губя пари.
— Мислех, че имаш достатъчно влияние покрай резервните части за помпите. Средство за натиск.
— Престани да злорадстваш, казах ти. — Карлайл се намръщи още повече. — Човек не може и да ги заплаши дори, копелетата мръсни. Как да ги заплашиш, като не приемат пратениците ти?
Андерсън се подсмихна.
— Е, на мен не ми се чака чак до дъждовния сезон белоризците да се опомнят. Уреди ми среща с Аккарат. Можем да му предложим каквато и колкото помощ поиска.
— Да бе. Какво, ще преплуваш гол до Кох Ангрит и ще поведеш оттам революция? С какво? С шепа чиновници и корабни капитани? И с някой и друг младши търговски представител, който по цял ден порка и се надява, че реколтата ще се провали ѝ кралството ще свали ембаргото? Страшна заплаха, няма що.