Империя на бури

Клин седеше на парапета на „Морският дракон“, хваната за въжената стълба, която се спускаше от гигантската мачта, и се любуваше на охлаждащите пръски морска пяна по лицето си, докато корабът пореше вълните. След като се отделиха от останалите кораби и лодки, Роуан беше изпълнил платната с магическия си вятър, направлявайки „Морският дракон“ към внушителната верига.

Не се сдържа да не надзърне към потопения Коработрошач, докато минаваха над него... а като го оставиха зад гърба си, той започна да се издига от водата.

Вече бяха затворени извън залива, в който останалите кораби на Ролф щяха да чакат в безопасност зад веригата, и оттук щяха да бранят града, отправил смълчан поглед към тях.

Ако всичко минеше по план, нямаше да имат нужда от друг кораб, беше уверила Ролф.

В противен случай останалите му кораби така или иначе щяха да са безпомощни.

Стиснала здраво въжето, Елин се наведе през парапета, отвъд който лазурносиньо и бяло прелитаха с шеметна скорост. Не бързай прекадено – беше посъветвала Роуан. – Не бива да пилееш силите си; снощи почти не спа.

Той само се наклони към нея да захапе леко ухото й и седна на пейката на Гавриел, за да се съсредоточи.

Още стоеше там и със силата си позволяваше на екипажа да остави греблата и да се подготви за прииждащия мрак. Елин впери очи напред към черните платна, закриващи хоризонта.

Ключът на Уирда върху гърдите й зашепна.

Чувстваше ги – магията й вкусваше покварата им. От Лизандра нямаше и следа, но Елин бе наясно, че е наблизо, някъде под облените от слънцето вълни.

Роуан забави магията си и корабът се понесе плавно към двата върха на острова, извити един към друг.

Беше време.

Елин скочи от парапета и ботушите й изтропаха по мокрото дърво на палубата. Всички погледи се обърнаха към нея, към веригите, опънати по дървения под.

Ролф слезе от издигнатия квартердек, откъдето собственоръчно управляваше кораба, и закрачи към нея.

Елин вдигна една от тежките железни вериги, питайки се от чии ли китки бе висяла. Роуан стана на крака с плавно, премерено движение. Двамата с Ролф я достигнаха по едно и също време.

– А сега какво? – попита капитанът.

Елин посочи с брадичка към корабите, вече толкова близо, че се забелязваха фигурите, скупчени по палубите. Много, много фигури.

– Трябва да ги примамим възможно най-близо. Видиш ли бялото на очите им, дай ни сигнал.

– После пусни котва от десния борд – добави Роуан. – И ни завърти.

– Защо? – попита капитанът, докато Роуан й помагаше да закопчае една от белезниците на китката си.

Допирът на желязото я накара да изтръпне и магията се загърчи във вените й. Роуан хвана брадичката й с палец и показалец и я принуди да срещне нетрепващия му поглед, докато отговаряше на Ролф:

– Защото мачтите не бива да са на огневата ни линия. Струват ми се важна част от кораба.

Ролф изръмжа и си тръгна с гневна крачка.