Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Какво стана? – учуди се Кристина.
Марта отново натисна бутона за отваряне на вратите. Асансьорът се отвори и те видяха, че количката е паднала на пода.
– Боже мой, какъв хаос! – каза Марта.
– Човек никога не трябва да си купува нищо от интернет, ако не е препоръчано от други потребители – отбеляза Кристина.
Те се вторачиха в купчината от покривало срещу дъжд, колела, пелени и одеяла, върху която се виждаха едно бебе кукла и две гърбици, които сигурно бяха рамките на картините. Детската количка – точно както предупреждаваха блоговете в интернет – се беше затворила като капан.
Марта реагира инстинктивно и натисна копчето на асансьора. Когато вратите се затвориха отново, тя направи знак на Кристина, че вече е крайно време да си тръгват. На всичко отгоре Малин беше започнала да пищи и двете с престорени усмивки взеха бебето и се отправиха към изхода. После излязоха от музея с цялото достойнство, на което бяха способни. Едва когато стигнаха зад хотел „Гранд“ и до тях спря едно такси, Марта извади мобилния си телефон. Беше взела назаем една предплатена карта и веднага набра номера на телефонни справки.
– Ще ме свържете ли с Националния музей, моля – каза тя.
Кристина се качи в таксито, като носеше Малин под мишницата си. Когато чу гласа на телефонистката, Марта поиска да разговаря с директора на музея.
– Ало, мога ли да ви помогна с нещо? – чу се от другата страна на линията.
Марта дълбоко си пое дъх и заговори с преправен глас:
– В асансьора във фоайето на музея има една детска количка, в която са картините на Моне и Реноар.
След като произнесе тези думи, бързо изключи телефона и на свой ред се качи в таксито, като каза на шофьора да ги закара до летище „Брома“. Оттам излитаха както вътрешни, така и международни полети и според Марта беше отлична фалшива следа.
– Мисията е изпълнена – каза тя.
– Изпълнена? Сигурна ли си? – попита Кристина. – Забравихме куклата.
– О, боже – каза Марта и се разсмя, въпреки че това си беше сериозна грешка. – Картини на стойност трийсет милиона крони, а забравихме куклата с бебешката шапчица. Не можеш да кажеш, че животът не е пълен с изненади.
На летище „Брома“ те се разходиха в залата за заминаващи пътници, така че да ги забележат, преди да си хванат автобус обратно до града. Там върнаха Малин на Ема и се отправиха към старческия дом „Диамант“. Умника и Греблото им помогнаха да си свалят палтата, а Ана-Грета беше в толкова приповдигнато настроение, че дори не пусна грамофона. Вместо това сложи чай и бисквити на масата в стаята си, за да отпразнуват случая.
Всички си взеха по чаша чай и се настаниха на дивана. Умника даже се сети да премести захвърленото плетиво на Марта, преди да седне.
– Е? – попита Ана-Грета, като бършеше очилата си.
Тя ги вдигна към светлината, за да провери дали са чисти. Беше си купила нови модерни рамки, които много й отиваха и не падаха от носа й. Рамките от петдесетте години на миналия век бяха заминали за една разпродажба.
Марта и Кристина изпиха по няколко глътки чай и се заеха да разказват какво се беше случило. Когато стигнаха до момента, в който детската количка се беше разпаднала, лицето на Ана-Грета се набръчка от удоволствие и тя се разкикоти по съвсем нов начин, който накара останалите да се спогледат разтревожено. Но когато Марта разказа за забравената кукла, Ана-Грета нададе обичайното си развеселено цвилене и всички въздъхнаха от облекчение. Приятелката им просто беше уморена и й трябваше повече време, за да извади добре познатото си кикотене.
– Очевидно не може да се разчита на оценката, че детската количка е най-добрата в своя клас – отбеляза тя, след като се поуспокои.
– Едно време имаше магазини с продавачи, които си разбираха от работата и можеха да отговорят на всички въпроси – каза Марта. – А сега всичко се продава по интернет и всеки може да дава мнение, независимо дали разбира от нещо. „Най-добрата в своя клас“? Какво означава това – че е имало две детски колички, които са се разпаднали, и тази се е разпаднала по-малко?
– Но обществото се развива. Интернет никога няма да си отиде – заяви Греблото.
– Това, че се развива, не означава, че става по-добро – каза Марта. – Невинаги.
– Пак с твоите философии – измърмори той.
За известно време настъпи тишина и всички се посветиха на чая си. Кристина издрънча с чашата си повече от останалите и най-сетне я остави.
– Знаете ли какво? Мисля, че пак объркахме нещо – каза тя.
Всички се вслушаха внимателно – когато Кристина използваше този специален тон, обикновено наистина имаше да каже нещо важно.