Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
— Ето оттам е започнало всичко! — възкликна и без да помисли за живота си, подаде глава от прозореца и се загледа във високите бели стени на двореца. Аз видях единствено квадратните белези от ешафода и гипсовата мазилка, както и един прозорец, разположен много високо, под кулата с факлите.
— И какво по-точно гледам? — обадих се аз от сенките, зарадвана, че той най-сетне проговори. Иначе нямах никакво желание да се показвам на прозореца, защото като нищо можех да бъда забелязана от някой познат.
— Ето това там! — повтори той с глас, подрезгавял от липса на употреба през последните няколко дена. — Ето там е увиснал Джакопо деи Паци, главата на фамилията Паци, заедно с двама от братята си по обвинение в убийство на Джулиано де Медичи. Тези тримата са го заколили като добиче, и то пред очите на брат му Лоренцо Великолепния. Случило се е в нашата катедрала.
Всички във Флоренция знаеха тази история, затова просто зачаках да чуя какво следва.
— И освен него са обесили Франческо Салвиати, архиепископ на Пиза — човек, когото познавах лично, защото именно той ми даде първо причастие. През онзи фатален ден Лоренцо Великолепния успява да избегне смъртта, но подписва смъртната си присъда, когато качва на бесилото един архиепископ, при това в пълни церемониални одежди, заради участието му в заговора!
Не бе за първи път да ставам свидетел как умът на брат Гуидо понякога прави удивителни и откровено нелепи скокове. Каква ирония, че едва проговорил, той отново бе започнал да ме ядосва.
— И какво общо има с това фамилията Паци, мътните ги взели? — извисих глас.
Сега той се обърна към мен ядосано и извика троснато:
— Ти не ме ли чу какво казах? Не фамилията Паци — архиепископът.
О, светна ми! Въображението ми изрисува виновния прелат как се гърчи на бесилката, как червата и изпражненията му се стичат към земята на алени струйки, подходящо допълнение към светите му одежди, и как лицето му се издува и почервенява, докато се удря в бездушните сиви стени, неми свидетели на безславния му край.
— Значи според теб папата е в заговор с Лоренцо ди Пиерфранческо срещу Лоренцо Великолепния, защото Лоренцо Великолепния някога е обесил неговия архиепископ?
— Точно така.
Но това не би могло да бъде всичко. Никога не го бях чувала да отговаря така кратко. И той се смили, като продължи:
— Не знам дали знаеш, но заради това дело и Лоренцо Великолепния, и цяла Флоренция са били отлъчени от църквата. Папа Сикст изпраща собствения си племенник — Джироламо Риарио, господар на Имола, да арестува и да хвърли в тъмница Лоренцо Великолепния, но флорентинските старейшини се оказват лоялни на принца си и отказват да го предадат на папските власти. И тъй като позоваването на закона се оказва неуспешно, с мълчаливото съучастие на Лоренцо ди Пиерфранческо папа Сикст сформира групата на Седмината и създава съюз, който цели да свали от власт настоящия господар на Флоренция, за да сложи на негово място своето протеже! — Тук той направи пауза, погледна ме и отсече: — Главата си залагам, че в дъното на всичко това стои самият папа! Знаците са изписани в камък!
— Откъде си толкова сигурен? — погледнах го недоверчиво аз.
— Просто съм сигурен. А когато казах, че знаците са изписани в камък, имах предвид в буквален смисъл, не в метафоричен.
Замълчах. Той окончателно ме беше объркал. За щастие не дочака подкана, за да продължи.
— Всеки знак, който ни доведе дотук, беше изписан в камък в най-буквалния смисъл на думата. Спомни си за наклонената кула над вратата ми в манастира „Санта Кроче“! После дойде наскоро издялания в камъка кораб над вратата на самата Наклонена кула, изобразяващ флагманския кораб „Бисто“. След него беше стенописът в църквата „Сан Лоренцо“ в Неапол, показващ спирките на кръста. Аз съм Петър. Даже самата Църква е изписана в камък — папската власт, Ватикана, цялата свещена католическа и апостолическа църква!