Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
И, скъпа моя, сигурно сте толкова самотна и уплашена без съпруга си.
Това — от жената, по чиято заповед овдовях! Бих се разсмяла, ако не бях толкова огорчена.
Надявам се да харесате подаръците си — толкова искаме да прекарате весела Коледа след годината, която изстрадахте, и да дойдете при нас възможно най-скоро.
Постаравам се презрението да не проличи на лицето ми. От висотата на величието, дадено ѝ от големия корем, Катерина ме удостоява със съчувствието си. Да, сега тя е във възход, а аз съм паднала възможно най-ниско. Дори не мога да стоя права без патерици. Но ще се съвзема и независимо как се чувства тя сега, в раждането няма нищо сигурно, та не може да е уверена, че ще роди здрав син. Не е нужно да злорадства над мен. Все още мога да спечеля обратно кралството си и все още имам две момчета с кралска кръв в детската стая, а тя има само една празна люлка. Може да ми изпраща рокли, може да ми изпраща кожи, може да ми изпраща — най-накрая! — наследството ми, но това са само неща, които ми се полагат по право. Аз все още съм кралица и регент, и съм нейна светлост майката на краля.
Сестра ми Мери също пише. Убедила е себе си, че бебето, което носи, ще бъде момче. Но кого всъщност го е грижа за бебето, което ще бъде наследник на херцога на Съфолк? Мери е по-маловажна от мен, моите деца са по-високопоставени от нейните, аз имам две силни, красиви момчета: неин син никога няма да заема престола на Англия.
Писмото на Мери е пълно с новини за придворните и техните есенни занимания. Хенри е построил и екипирал голям кораб, най-големия галеон в Европа, наречен „Принцеса Мери“ като нелеп комплимент към малката ми сестра. Мери пише, че всички се забавлявали прекрасно, че Хари я качил на борда, че бил облечен в моряшки дрехи от златен брокат, че поел руля и Мери отмервала ритъма на гребците и удряла барабана вместо човека, който обикновено върши тази работа, че се движели по-бързо от вятъра, по-бързо, отколкото с платна. Изпълнила е безброй страници с тези хвалби, има и още няколко страници, в които се говори колко благословена е с предан съпруг, което аз приемам като злобен намек за това, че трябваше да се разделя с Ард, и колко щастливи са, докато подготвят заедно дома си в провинцията: разбирам, че това е начин да ми каже, че знае как не можах да остана в Танталън. Подавам целия сноп писма на прислужника, грижещ се за стаята, който хвърля пънове в огъня.
— Изгорете това — казвам.
Той ги взема така, сякаш може да го опарят.
— Тайни ли са? — пита благоговейно.
— Греховна суета — казвам с раздразнението, присъщо навремето на почитаемата ми баба.
Лежа в голямата спалня, най-хубавата стая в къщата. Лорд Дейкър и съпругата му Елизабет набързо са я освободили за мен и на стената висят кралски драперии от Лондон, а над стола край огнището има балдахин от златен брокат. В каменните стени са изваяни масивни гербове на рода Грейстоук, които принадлежат на лорд Дейкър след сватбата му с наследницата на рода, и подчертават колко високопоставени са домакините. Но все пак те трябва да спят в по-оскъдно обзаведена стая, докато съм тук.
Организират пищно коледно празненство в голямата стара зала в моя чест. Никога преди тук не е отсядала кралица за Коледа, и управителят на домакинството, слугите и началникът на конницата са надминали себе си в подготовката на замъка за празниците. Дейкър е възложил на един остроумен актьор да бъде церемониалмайстор на празненствата и всеки ден има концерт, песни, танци, пиеса или друго забавление, лов, надбягване, предизвикателства за рицарски двубой. От суровата, мрачна околност са иззети всичката храна и провизии, за да може да пируваме в замъка. Дори зеленината на горите е изсечена и донесена тук, така че има венци от зелени клонки над всяка врата, бъдник във всяко огнище, а сладкото ухание на вечнозелени дървета витае във въздуха. Замъкът сияе ярко в дълбоката тъмнина на Северна Англия, пламти като главня в нощта на Севера. Пътници на цели мили оттук могат да видят осветените прозорци, тъй като във всяка поставка са сложени скъпи свещи, а всички огнища пламтят.
Половината аристократи на Шотландия и цяла Северна Англия идват да ми поднесат почитанията си и да отбележат празника, който крие толкова обещания за тях. Те до един са твърдо решени Англия да обяви война на управляваната от херцога на Олбъни Шотландия. Всички до един се надяват да придобият шотландски земи, да крадат шотландско имущество. Кипящото недоволство, което Томас Дейкър постоянно подклаждаше по време на две царувания, избухва, когато той обявява пред всеки гост, че кралят на Англия няма да търпи такива оскърбления към сестра си, че със сигурност ще нахлуе през границата, че моето страдание прави каузата му справедлива, пък и (макар че никога не казва това) потеглянето на война може да донесе голямо щастие на самия Дейкър.