Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Следователно има доста причини да се празнува, продължи той, отпивайки за здравето на трите млади жени, възвърнал доброто си настроение, и празникът им лека-полека придоби истинското си значение. Жените започнаха да пият и да се хранят, шегувайки се по повод недохранването на Роса и Улвхилде, благодарение на което поддържаха слаби фигури и добро здраве. Хапнаха си доволно от телешкото и агнешкото, опитаха да пийнат още от виното, но предпочетоха да продължат с бирата, която се лееше като река.

Двете Сесилии и Улвхилде се преситиха доста преди Биргер Бруса, който като толкова други Фолкунги бе известен със страхотния си апетит. Та нали дядо му бе Фолке Дебелия, могъщият крал. Спря се все пак лакомо да поглъща месото, захаросаните репи и баклата малко по-рано, отколкото би го направил в мъжка компания. Счете, че е неподходящо да яде сам, докато трите му сътрапезнички му отправят все по-нетърпеливи погледи. Наистина, в края на угощението разговорите са най-приятни, поне докато не се прекали с пиенето. А пък Биргер Бруса имаше и друго за уреждане тази вечер. Когато забеляза, че двете Сесилии и Улвхилде започнаха да си разменят знаци с жестове и да хихикат по негов адрес, той избута чинията, наля си нова халба бира, втъкна ножа си на колана, подгъна крак и седна върху него, заемайки предпочитаната си поза с халбата бира върху коляното. Заяви тържествено, че има да каже важни неща и отпи голяма глътка в очакване да се възцари желаната тишина, което не закъсня. Започна с това, че за съжаление Сверкерите са тези, които имат най-много манастири в страната, но това не може да продължава вечно, то води до разделение и може да доведе до сериозни неприятности, както двете Сесилии и Улвхилде са го изпитали върху себе си. Ето защо е поел разноските по основаването на нов манастир, чието откриване скоро предстои. Ще се нарича Рисеберя и се намира в Норданског, гората на североизток от Арнс, тоест в сърцето на Свеаланд. Това не бива да се приема трагично, отбеляза той, виждайки гримасите на слушателките си. Занапред страната ще едно кралство под скиптъра на Кнут. Въпросът е да се положи началото и да започнат сватбите между едните и другите, както и, ако е възможно, да се влиза в същите манастири, а не да се враждува, което продължава от доста дълго време и се е видяло докъде води.