Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Накрая тя доби съвсем ясна представа за положението и се запозна със сметките на Форшвик с точност до стотинка. Един ден отиде при Арн, който тъкмо довършваше изграждането на складовите помещения до големия поток. Той се зарадва, като я видя, изтри с показалец потта от челото си и поиска да бъде поздравен за свършената работа. Тя трудно би могла да откаже, но при вида на тази обширна празна сграда, не се показа толкова ентусиазирана, отколкото той очакваше. По стените бяха забити в дълги редици железни куки в очакване на несъществуващи провизии. Тя му го напомни с толкова строг тон, че той веднага преустанови радостното си бърборене.
— Ела да ти покажа сметките, любими — каза тя, свеждайки поглед. — И после ще ти обясня.
Тя много добре знаеше, че тези думи ще го засегнат. Не го направи само от женска хитрост, а и от любов.
Въпреки всичко трябваше да му каже, че това е лудост, и щеше да му го докаже с цифри. Вътрешно се помоли той да го разбере, макар и обсебен от идеята да строи за през зимата.
Още не се беше съвсем стъмнило през тази необичайно топла привечер и тя не запали свещите, когато отвори книгите си и го помоли да седне до нея. Бе писала на латински, но знаеше, че той владее този език по-добре и от нея.
— Погледни, любими — показа му тя списъка с ежедневните дажби на хората и животните във Форшвик. — Ето колко фураж трябва всеки ден за един кон. Тук виждаш обшия сбор за един месец, а това е количеството, което имаме в плевните. Сам можеш да се убедиш, че малко след Сретение Господне, значи точно по средата на зимата, нашите тридесет и два коня ще умрат от глад. Към Благовещение ще сме изчерпали запасите от месо, дори и да заколим още няколко животни до тогава. На Коледа вече няма да имаме овце, а сушената риба още няма да е пристигнала. Ето го всичко черно на бяло. Ясно ти е, нали?
— Да — отговори той. — Пресмятанията ти са точни. Какво да правим тогава?
— Трябва сушената риба да пристигне както е предвидено, за предпочитане преди постите. Що се отнася до месото, организирай ловците си. Елени и глигани не липсват в околните тори. Около Тиведен живее едно животно, едро колкото крава и от което може да се добие доста месо. Колкото до конете, мисля, че не би желал да ги заколим на Сретение Господне.
— Не, разбира се — каза усмихнат Арн. — Всеки от тях струва повече от двадесет северни коня.
— В такъв случай ще трябва да се купи фураж — отсече Сесилия. — Общо взето никой не го прави, защото обикновено всеки си произвежда толкова, колкото му е необходимо за собствени нужди. С това трябва да се започне, преди студът да ни изненада. Смятам, че колкото по-рано се заемеш, толкова по-лесно ще бъде.
— И аз така мисля — каза Арн. — Ще се погрижа за това още от утре. Какво още установи с изчисленията си?
— Че сме похарчили сребро колкото стойността на цял Форшвик без съответните приходи. Златото, което даде на каменоделеца от Скара, би ни стигнало да живеем охолно в продължение на години.
— Това злато не влиза в сметките! — рязко отговори Арн, но веднага се усмихна, за да се извини за невъздържаното си поведение. — Имам достатъчно злато в резерв, що се отнася до църквата на Форшхем. Пази се в отделно сандъче, което няма нищо общо с нас. Можеш да смяташ тази църква вече за платена.
— Това наистина променя много неща — съгласи се Сесилия. — Трябваше да ми кажеш по-рано, щях да икономисам мастило… Крайно време е да споделиш със съпругата си състоянието на финансите ни и по-точно това, което притежаваш ти самият, защото аз съм собственичката на Форшвик.
— Мога да разполагам с приблизително хиляда златни монети — отговори притеснено Арн, свеждайки поглед към земята. — Но това е без да се смята какво ще струва да направим от Арнес непревземаема крепост, за да осигурим спасението си, когато дойде моментът. Не слагам тук и цената на църквата във Форшхем.