От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

Въпреки че „Не без дъщеря ми" е историята на една съвсем обикновена американска жена, описаните в книгата събития биха могли да се случат и са се случвали на всеки като мен. Емигрантската вълна, която напоследък заля Западна Европа, стана причина за бързото увеличаване броя на смесените бракове и на децата, родени от тях.Фран-цузи и алжирци, немци и турци, белгийци и мароканци живеят и работят заедно. Всяка от тези нации има доста раз-

255

лична представа за семейството и семейните задължения и много често тези разлики изплуват на повърхността едва след като се роди детето. Широкият отзвук, който получи книгата, бе. напълно разбираем, но никой не очакваше „Не без дъщеря ми" да добие световна известност.

Бях новачка както в писателския занаят, така и в публичните изяви. Още не бях успяла да се отърся от тревогата, че ще ме питат за неща, които не знам, а вече ми предстоеше сериозно изпитание: кънтри-клуба в Бевърли Хилс. Оказа се, че от самото начало приех съвсем спокойно присъствието на публиката и въпросите й, защото си казах, че в края на краищата аз съм единствената, която е преживяла тази история.

След излизането на книгата получих стотици покани за участие в беседи и изнасяне на лекции. Поканите ставаха все повече и оттогава насам графикът ми е непрекъснато пълен. Говорила съм пред малобройна и многобройна публика, но едно от най-паметните ми преживявания бе, когато двете с Махтоб бяхме избрани да получим Американската награда за свобода и присъствахме На тържествената церемония по връчването, която се проведе на 4 юли 1991 година в Прово, Юта. Махтоб бе най-младата носителка на наградата. Ние бяхме удостоени с честта да я споделим с Теди Колек, дългогодишен кмет на Йерусалим, и Натаниъл Хауъл, посланик на Съединените щати в Ирак, който бе рискувал живота си, но бе останал в Багдад заедно с всички служители на посолството след иракското нападение на Кувейт. Събитието стана още по-вълнуващо, когато ме помолиха да произнеса поздравителната реч, вместо бившата британска министър-председателка Мар-гарет Тачър, за която в последния момент се разбра, че е възпрепятствана да присъства, и аз трябваше да говоря пред двадесетхилядната публика на университетския стадион „Брайъм Янг". Никога не бях заставала пред толкова много хора, но пък рядко съм срещала такъв отклик сред моята аудитория.