Към небето 2 към звездите

— Наистина ли? — попита тя.

— Аз ще те следвам.

Усетих нетърпението ѝ, когато ускори и застана пред мен. Въглените бяха предсказуеми с начина, по който се опитваха да се блъснат в нас, така че широкият завой, който направихме, ги бе накарал да се скупчат точно пред нас. На Брейд ѝ беше трудно да застреля всичките.

Аз уцелих един и застанах твърде близо до нея. И двете усетихме ударите на отломките по щитовете, но се измъкнахме почти без поражения, докато се гмурвахме между двата напредващи рояка въглени.

Те, в нетърпението си да ни уцелят, започнаха да се блъскат и избухват. Ние се измъкнахме спокойно и оставихме враговете да избухват зад нас и да загиват в огън и пламъци.

— Това — заяви Брейд, докато ускорявахме към лабиринта, — ми донесе огромно удоволствие.

— От време на време знам какво говоря.

— Не е това причината да не те слушам.

— А каква е?

— Ти не говориш с мен като другите — призна тя. — Ти дори не ме попита за онази планета с диви човеци. Сигурна съм, че си гледала новините. В момента всички се страхуват от тях. Всички ме гледат и преценяват дори повече от преди. Казват ми, че знаят, че не съм като онези опасните. Въпреки това не ме изпускат от очи.

Ангели небесни. Има цяла планета, на която няма да се отнасяме към теб по този начин, Брейд. За малко да ѝ кажа, точно в този момент, но се сдържах. Май моментът не беше подходящ.

— За мен — отвърнах — ти си просто член на ескадрата.

— Да — промълви тя. — Това ми харесва.

Предполагах, че е така. Двете се приближихме до лабиринта. Днешното упражнение беше да си пробием път през въглените, след това да влезем в лабиринта, както би станало, ако се биехме с истински гробокопач. Приближихме до нашата част от лабиринта, гладката метална повърхност бе накъсана от входове към тунелите. Приближиха още три изтребителя: Химерна, Хешо и Мориумур.

— Да вземем този — предложих и докоснах дисплея, който щеше да освети мястото на дисплея на Брейд.

— Разбрано — отвърна тя.

Направих заход, след това останах шокирана, когато алармата за близост полудя. Отклоних се, ускорих настрани тъкмо когато два въглена неочаквано се устремиха откъм повърхността с умопомрачителна скорост и едва не се сблъскаха с моя кораб. Никога досега не се бяха движили толкова бързо. Изругах, преориентирах се, когато преследвачите ускориха скоростта. Наложи се да вдигна до Маг-4 — главоломна скорост за близък бой — за да остана пред тях.

— Какво е това? — обади се Брейд по уредбата. — Командване полети, какви ги вършите?

Едва успях да се изплъзна на други два въглена. Наложи се отново да ускоря, но нова група, която приближаваше, се обърна и започнаха да се сблъскват един в друг. Какво, в името на звездите, ставаше?