Илиада [bg]

мирис противен на сяра от него се пръска далече, всякаква смелост загубва човек, щом отблизо го види, грозен е гневният гръм на всемощния Зевс олимпийски; [415] също тъй рухна в прахта и голямата сила на Хектор. Падна му острото копие, щитът и шлемът връз него, пъстрите медни доспехи на него отекнаха шумно. [420] С викове гръмки ахейци се спуснаха с устрем към Хектор, искайки да го отмъкнат, запращаха копия често. Никой от тях не рани отдалеч и отблизо героя, вожд на войските; край него се сбраха най-храбрите воини: Полидамант и Еней, и герой Агенор богоравен, [425] и Сарпедон, предводител ликийски, и Главк благороден.177 Пък и от другите никой не беше нехаен за него; те го запазваха вече със щитове кръгли. Другари в миг на ръце го понесоха вън от борбата, догдето стигнаха чак до конете му бързи, далече от боя спрели с коларя му верен и със колесницата пъстра, [430] та го подкараха право към Троя; той стенеше тежко. Щом приближиха до брод на реката красиво струяща Ксант178 със дълбоките вирове, рожба на Зевса безсмъртен, там на земята го сложиха и със вода го обляха. [435] Хектор задиша едвам и очите си с мъка отвори, на колене се привдигна, обилно повърна кръв черна, пак на земята се просна безсилен: покри му очите нощ непрогледна — сломен бе напълно от мощния удар. Щом като вече аргийци видяха, че Хектор отстъпва, [440] боя си спомниха пак и нападнаха смело троянци. Пръв между всички Аякс, бързоногият син на Ойлея, мушна със острото копие Сатния, син на наяда, прелестна нимфа, която го беше родила от Енопс, водил на паша говеда край Сатниоент в равнината. [445] Славният с копие син на Ойлей го нападна отблизо и го прониза в корема, свали го по гръб на земята; почнаха битка свирепа за него троянци с данайци. Полидамант Пантоид пък пристигна в защита на Сатний, махайки копие, в дясното рамо срази Протоенор Ареиликов: през рамото тежкото копие мина. [450] Рухна в прахта Протоенор, с ръката си сграбчи земята. Полидамант се провикна високо и тъй се похвали: «Виждам, че крепкото копие не отлетя безполезно, хвърлено с твърда ръка от юначния син на Пантоя, [455] а го погълна един от аргийци във своето тяло. Смятам, че с него подпрян, ще отиде в подземното царство.» Тъй каза. Мъка аргийци обзе от това самохвалство, ала най-много разтърси духа на Аякс Теламонов: падна убит Протоенор наблизо до него. Веднага [460] светлото копие метна Аякс във боеца отстъпващ, Полидамант се отдръпна встрани и спаси се от черна смърт: Архелох Антеноров получи жестокия удар, че боговете всевечни го бяха обрекли на гибел. В горния прешлен Аякс го умери, където главата [465] с шията здраво се свързват: преряза и двете му жили. Нос, и уста, и глава Архелох долепи до земята много по-рано от своите колени и стройни пищяли. Силно Аякс се провикна към Полидамант благороден: «Полидаманте, добре помисли и кажи ми открито, [470] този дали е достоен да падне за вожд Протоенор? Прост не изглежда, навярно той знатни родители има: брат или син е на вожд Антенора конеукротител — той ми прилича най-вече на него по свойта осанка.» Рече, макар и да знаеше. Горест обхвана троянци. [475] С копие остро срази Акамант беотиеца Промах, бранейки брат си, когото врагът за нозе бе повлякъл. Горд Акамант се провикна високо и тъй се похвали: «Вий, самохвалци аргийци, в заплахи така ненаситни! Няма единствени ний да понасяме мъки и грижи, [480] твърде наскоро и вие ще бъдете вече избити. Вижте как спи тук съборен от моето копие Промах, за да не бъде за дълго отлагана тая разплата кръвна за брат ми; че всеки желае да има във къщи роден брат, който да стане мъстител при случай на гибел.» [485] Тъй каза. Мъка аргийци обзе от това самохвалство, ала най-много разтърси духа на герой Пенелея. Той Акаманта нападна, но удара оня отбягна. Лошо прониза обаче със копие Илионея, син на Форбанта, богат със стада и най-много от Хермес [490] между троянци обичан, дарен със имоти от него. Илионей бе единствена рожба на своята майка. С копие беше прободен под веждата в очното дъно: то му гледеца извади, медта през окото премина и през тила му излезе; той седна, простря си ръцете. А Пенелей бързешком своя меч острорезен изтегли, [495] с него съсече врата му, главата свали на земята, както си беше със шлема; а дългото копие още беше в окото. Подобно на маково стръкче с главичка, сам Пенелей пред троянци я вдигна и гордо им викна: [500] «Хайде, троянци, кажете на милите татко и майка Илионееви, нека оплачат сина си в двореца. Също жената на клетия Промах, син Алегеноров, няма да срещне съпруга си нежен, когато обратно с кораби ние, младежи ахейци, се върнем от Троя.» [505] Тъй рече. Тръпки побиха телата на всички троянци; те се озъртаха как да отбягнат свирепата гибел. Хайде кажете ми, музи, дарени с дворци олимпийски, кой от ахейците първо плячкоса доспехи във кърви, щом Земедържецът славен обърна победата в боя! [510] Първи Аякс Теламонов погуби известния Хиртий, Гиртиев син и водач на безстрашните духом мизийци; вожд Антилох пък лиши от доспехите Мермер и Фалка: Морис и Хипотион бяха свергнати от Мериона; Тевкър срази Протоона и бойкия мъж Перифета: [515] цар Менелай гръмогласен тогава промуши в корема Хиперенора, водач на войските; медта го разкъса, вънка червата извади; през страшната зинала рана мигом душата изхвръкна и мрак му забули очите. Бързият син на Ойлея погуби най-много троянци, нямаше равен на него в преследване вихром с нозете, [520] щом се разпръсват войските, обърнати в бягство от Зевса.