Божият гняв

Но веднъж, докато се приготвяше да ходи на лекции и прелистваше вестника в офиса, едно заглавие привлече вниманието му — „Клане в Луксор“. Повече от шестдесет туристи кафирун бяха убити от „ислямски радикали“, както ги наричаха във вестника, — хората, които Ахмед смяташе за истински мюсюлмани.

— Аллаху акбар! — възкликна той, опитвайки се да прикрие вълнението, което го беше обхванало. След като видя, че никой не го наблюдава, шепнешком се помоли. — Нека бъде обявен великият джихад и Всемогъщият Бог да ни помогне да победим!

Убеден, че това събитие щеше да доведе до разгръщането на движение, което щеше да срине режима джахили и да предаде властта на истинските правоверни, той пожела начаса да тръгне за Египет и да се присъедини към джихад. Веднага щом се прибра вкъщи, той се обади на Салим, връзката му с „Ал Джамаа ал Исламия“ в Лондон. Салим поясни с недомлъвки, че движението наистина е отговорно за славната акция.

Ахмед щеше да се пръсне от гордост и възбуда.

— Голям ден за уммата — заяви той, преливащ от въодушевление. — Дали мога да хвана първия самолет и да се приобщя към джихад?

— Не сега — прошепна гласът от другата страна на линията. — Събитията в Тива накараха фараона да предприеме големи репресии срещу вярващите. Положението е много опасно и нестабилно. Благодари на Аллах, че си там, където си. И където трябва да останеш.

Ахмед знаеше, че събеседникът му се изразява енигматично поради мерки за сигурност. Тива беше старото име на Луксор, а фараонът беше президентът Мубарак. Явно режимът преследваше истинските правоверни, както беше станало и след убийството на Садат.

— Но народът е с нас, нали?

Салим направи пауза, търсейки най-подходящите думи, за да обясни как бе посрещната акцията от египтяните.

— Според информацията, с която разполагаме, братко, народът ни е потънал в джахилия. Затова трябва да бъдем по-внимателни в действията си. Пророкът, мир нему, е избрал да разкрие Откровението на етапи, за да се гарантира възтържествуването на истинската вяра. Трябва да бъдем търпеливи и да се поучим от неговия прекрасен пример.

Тези благоразумно подбрани думи показваха, че пътят на славата и страданието не беше приет от обикновения гражданин. Информацията беше донякъде разочароваща.

Ахмед обаче не се обезкуражи.

— Кога ще ми позволите да се приобщя към джихад! Кога?

— Бъди търпелив и чакай.

— Досега съм бил търпелив, братко. Но чувствам, че е настъпил моят час. Кога ще ме призоват?

Събеседникът му направи кратка пауза, навярно за да прецени какво би могъл да каже по телефона. Пое дълбоко въздух и отговори:

— Денят е близо.