Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Да! Можеш да се облечеш! Колко пъти трябва да го казвам!
Беше ми студено без топлината от тялото на Томас, затова реших да я послушам. Роклята беше прекалено голяма и твърда с цялата тази бродерия, но тъмночервената вълна беше топла. Реших, че най-доброто, което можех да направя, бе да се концентрирам в даден момент само върху един проблем, а умствените проблясъци на Франсоаз дори не бяха близо до началото на списъка.
— Франсоаз, имаш ли приятели тук? Хора, които да могат да ни помогнат?
Тя присви очи.
— Защо?
— Заради Томас… Ако той напусне Феерия, ще бъде убит. Той не може да се върне, но не може и да остане тук, чакайки да бъде екзекутиран. Познаваш ли някой, който да може да го скрие?
— Каси… — Томас докосна лакътя ми. — Какво правиш?
— Трябва да знам, че си на сигурно място. Какво ще стане, ако кралят заповяда да ни депортират обратно в МАГИЯ? Ако се върнеш, ще те убият.
Консулът ми бе предложила неговия живот, но в замяна на информация, която нямах. Нямах намерение да поставям заклинание върху Мирча и със сигурност нямаше начин как да вдигна моето проклятие.
— А ако се появиш пред краля без мен, той може да те обвини за моето бягство. Няма да застраша живота ти — каза Томас равно.
Можех да споря, но начинът, по който бе стиснал челюсти, ми казваше, че ще е загуба на време. Освен това Франсоаз изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да получи удар.
— Ти се притесняваш за вампир… точно сега? — Тя поклати глава. — Той няма значение. Само служи на своето предназначение; остави го сам да се погрижи за себе си. Те са ужасно добри в това, както знаеш.
Е добре, хвана ме. Имаше нещо много повече в нея, отколкото Франсоаз признаваше.
— Ще ми кажеш ли веднага коя си ти? Защото аз никога не съм казвала на Франсоаз моето име. Да не споменавам, че обикновено говори на френски.
— Нямаме време за това!
Седнах на койката и я погледнах упорито.
— Няма да отида никъде, докато не разбера коя си ти и какво става. — Достатъчно ме бяха лъгали. Последната седмица ме научи по трудния начин на това, че ми беше писнало.
Тя сключи своите ръце по странно познат ми начин. Някъде бях виждала някой да използва това движение по същия начин, но ми убягваше.
— Бях ти казала веднъж, че ти или си най-добрата сред нас или най-лошата. Искаш ли да се обзаложим на кое се уповавам?
Отне ми няколко секунди да схвана, но дори и тогава не можех да повярвам.
— Агнес? Какво… какво по дяволите правиш там?
— Съществувам — каза тя горчиво. — Нещо като послеживот.
— Но… но аз не знаех, че си способна на обсебване! Маговете казаха…
— Правилно! Сякаш им казваме всичко! — Тя постави отново ръце на хълбоците си по друг доста познат начин. — Колкото по-малко знае Кръгът за нашите способности, толкова по-добре! Наистина ли вярваше, че ти можеш да го правиш, а аз не?
— Но ти нямаш Били Джо — запротестирах аз. Това беше нещо, което ме беше притеснявало и при нея, и при Мира. — Как може да се пренасяш във времето без дух, който да пази тялото ти, докато те няма?
Агнес просто ме гледаше; след това поклати глава.
— Добре, това е оригинален подход, гарантирам ти — промърмори тя. — Ние се връщаме в нашите тела почти в същия момент, в който ги напускаме, Каси. Нашите тела не умират, защото дотолкова, доколкото те разбират, ние не ги напускаме.
— Но… твоето тяло… — Погледнах я, чудейки се как да го кажа. Не изглеждаше да има много варианти. — Агнес, съжалявам, но то е… мъртво.
Тя ме погледна така, сякаш съм си загубила ума.
— Разбира се, че е! Какво иначе си мислиш, че правя тук?
— Нямам идея — казах й честно.
— Е, това определено не беше първият ми избор! — Тя изглеждаше вбесена. — Изглежда, че това е допълнителен живот, моето време да се насладя на промяната. Оставих те, възнамерявайки да се върна в моето тяло, да събера достатъчно сила, за да се превърна в сладко германско момиче. Предполагаше се, че тя трябваше да умре, падайки от скала — просто един инцидент — и аз успях да я обсебя…
— Да я обсебиш? — Не знаех как изглежда изражението на лицето ми, но Агнес започна да се смее.
— Тя щеше да умре, Каси! Като цяло си мисля, че тя щеше да предпочете да сподели живота си с мен, отколкото това!
Почувствах се замаяна.
— Не разбирам!