Безбожникът [bg]

Хефестион хвана царя за ръката и го завъртя. От една странична улица излезе белобрад мъж, който носеше в едната си ръка венец, а в другата палмово клонче. От двете му страни вървяха двама градски първенци. Командирът, който ги водеше, ги накара да коленичат в краката на Александър.

— Старейшините на града — обяви той. — Сега, когато го превзехме, те искат да ни го предадат.

Александър подхвърли меха на Хефестион, изтръгна палмовото клонче и венеца от ръцете на стареца, хвърли ги на земята и ги стъпка. Лицето на пратеника посивя от ужас — бяла пяна се появи в ъглите на устата му.

Той протегна ръце:

— Господарю, молим те за милост. Гръцките наемници се оттеглиха. Срещу теб има само граждани — мъже, жени, деца.

— Мемнон! — изрева Александър. — Къде е Мемнон?

— Замина с персийската флота. Каза, че градът няма да удържи срещу теб. Корабите ти запречват входа на пристанището, а персийската флота свърши запасите си от храна и вода.

— Знам — подразни го Александър и млъкна, защото от близката къща се чу ужасяващ вик.

— Молим те за милост — повтори пратеникът. — Нима Александър Македонски ще направи същото, което някога направиха персите? Нима ще сравни града със земята?

Писъкът проехтя отново.

— Хефестионе! — царят посочи към къщата, където войници разбиваха вратата. — Кажи им да се оттеглят. Птолемей, Аминт, накарайте тръбачите и вестоносците да препуснат по улиците! Нека обявят мир! Милет е вече наш. Неговите граждани са мои поданици. Военният закон влиза в сила. Никакво плячкосване, палежи, изнасилвания или убийства под страх от смъртно наказание!

Военачалниците хукнаха да изпълнят заповедите му. Александър вдигна меха, който Хефестион беше оставил на земята и помогна на първенците да станат. Те се впуснаха в нескончаем низ от благодарности и похвали.

— Трябваше веднага да отворите портите — заяви царят. — Сега си вървете по домовете, никой няма да ви закачи.

Шумът от битката вече стихваше. Звукът на тръбите го заглуши, заедно с виковете на командирите и вестоносците, които повтаряха царските заповеди. Пристигна пратеник, критски стрелец с очернено лице, ръце, покрити с кръв до лактите и раздрана туника. Беше плячкосал скъпоценен щит със сребърен релеф на Минотавъра в средата.

— Съобщение от военачалника Парменион, господарю — критянинът присви единственото си здраво око към царя. — Градът е вече наш. Няма и следа от персийската флота — лицето на пратеника засия в беззъба усмивка. — Наемниците бяха разбити и избягаха. Повечето от тях се спуснаха с щитовете си до каменистите заливчета край пристанището. Парменион нареди на Никанор да прати бойни кораби за тях със стълби на носовете.