Том 5 (Исторически драми) [bg]

КРАЛЯТ

Бог нека ти прости! Но позволи ми

да се учудя, Хари, на това, че

по склонности така си се откъснал

от примера на своите предци:

в съвета ни ти бе лишен за грубост

от мястото, което днес заема

по-младият ти брат, и си почти

напълно чужд за целия ни двор

и всички принцове от наша кръв.

Надежди и очаквания ти

опропасти и всички във страната

със сигурност предричат ти провал.

Ако навремето аз бях раздавал

присъствието си с такава щедрост,

че то да стане евтино, познато

за погледа на всеки, похабено

от дружбата с пиячи и пройдохи,

общественото мнение, което

проправи ми пътека към престола,

останало би предано на моя

предшественик, а мене би държало

до смърт в изгнание, човек без стойност.

Явявайки се рядко, аз извиквах —

като комета — смайване у всички,

така че на децата си бащите

ме сочеха: „Това е той!“, а други

се питаха: „Къде е? Кой от тези

е Болинбрук?“, а аз тогаз открадвах

любезността на ангелите Божи

и се обличах в толкоз мила скромност,

че, станал драг на хорските сърца,

дори пред коронования крал

приветствията жънех на тълпата.

Така опазвах образа си свеж

като одежда папска, на която

народът се учудва, щом я види,

и колкото по-рядко се показвах,

по-пищен беше празникът, във който

превръщаше се моята поява.

Скокливият ни крал в туй също време

танцуваше насам-натам сред свита

от остроумци, блясващи за миг

и гаснещи след малко, като съчки,

и с туй протърка кралския си сан,

снизи се сам до ранга на глумците

и дал им свобода да му се смеят,

превърна свойта титла във мишена

за дръзките сравнения на всеки

безбрад подиграван. И тъй, понеже

го виждаха по улиците често,

очите на народа постепенно,

поглъщайки лика му всеки ден,

накрая се преситиха от него

тъй, както прекалим ли със меда,

и малкото във повече е вече

премного много. И така народът

започна да го слуша, както слуша

през юни кукувицата; да гледа