Том 5 (Исторически драми) [bg]

ФАЛСТАФ

С нищо, кълна се! Дори имам полза от него. То е за мен това, което за някои са пръстените с череп и надписите „Memento mori151!“: колкото пъти зърна физиономията ти, спомням си за пъкъла и за богаташа, който се обличал в пурпур; защото ей го тука как гори, гори, в червената си роба152! Ако имаше в тебе поне малко добродетел, щях да се кълна в лицето ти и клетвата ми щеше да бъде: „Кълна се в този огнелик ангел Божи!“ Но ти си грешен от главата до петите и бих те нарекъл истинско изчадие на мрака, да не беше тази светеща твоя муцуна. Джобът ми пара да не види, ако оная нощ в Гадсхил, когато търчеше по склона да ловиш коня ми, не те помислих за блуждаещ огън или за кълбовидна мълния! О, ти си непрекъснато факелно шествие, безкрайна празнична илюминация! Спестил си ми досега поне хиляда марки от свещи и факли, когато сме обикаляли нощем кръчмите; но затова пък хересът, който си изпил за моя сметка, ми излезе по-скъп от всички свещи, дори да бях ги купувал в най-скъпата свещоливница на Европа! Ето вече трийсет години — Бог вижда и ще ми ги зачете, — трийсет години как ти поддържам огъня, за да живееш, саламандро неутолима153!